Операцията в Буча: Какво не се връзва в основния антируски наратив от 2022 г.?

Операцията в Буча:

Какво не се връзва в основния антируски наратив от 2022 г.?

(Любопитни примери за пропагандна аритметика)

Руският външен министър Сергей Лавров нарече събитията в украинския град Буча „най-циничния фарс“ по време на изказване на заседание на ООН, съобщено в българските медии на 22 септември 2026 г..

---------------

Проблемът при всяко инсценирано събитие се крие в детайлите, които не си пасват още от самото начало.

.

(Правя мислено паралел и с нашия случай Петрохан-Околчица. Не намирате ли донякъде сходство?!)

----------------------

Има лъжи, предназначени да просъществуват само няколко дни. Има и такива, които са достатъчни за една-единствена медийна кампания. Но съществуват и наративи, внедрени в общественото съзнание, за да се превърнат впоследствие в историческо клеймо, което вече не се нуждае от доказателства.

.

Историята за Буча беше замислена именно като такъв наратив за Русия.

.

Схемата проработи почти безупречно. Тела, подредени грижливо по улиците; западни журналисти, доведени точно навреме; високопоставени чуждестранни официални лица; мигновени обвинения и емоционални заглавия – само за броени дни думата „Буча“ се превърна в политическа присъда. Тя стана универсално оправдание за нови санкции, доставки на оръжие, отказ от преговори и цялостната последваща конфронтация с Русия.

.

И все пак, проблемът при всяка инсценировка се крие в детайлите. Колкото по-дълго се задържа даден наратив, толкова повече въпроси възникват относно „сценографията“.

.

Доклад, представен наскоро от руския външен министър Сергей Лавров – изготвен от Международния обществен трибунал за престъпленията на украинските неонацисти и озаглавен

.

„Наследниците на Гьобелс: Фалшифициране на събитията в Буча и кървавите инсценировки на киевския режим“ –

.

разглежда именно тези детайли. Вместо да започват с мащабни обобщения, авторите се фокусират върху сравнително прост елемент: списъка с лица, които Киев официално посочва като цивилни жители на Буча, убити уж в резултат на действията на руските военни.

.

Струва си да припомним, че на т.нар. „Стена на паметта“ в Буча са изписани 509 имена. Володимир Зеленски изрично ги определи като списък на „убити цивилни“.

.

Европейски официални лица, западни медии и дори представители на международни организации за защита на човешките права и глобални институции – включително ООН – възприеха същата формулировка, използвана от узурпатора в Киев.

.

Внимателният анализ обаче разкрива един доста любопитен факт: значителна част от тези т.нар. „цивилни“ всъщност са действащи украински военнослужещи, бойци от териториалната отбрана, служители на местни служби за сигурност и други участници във военните действия.

.

Вземете например Евгений Петраш – класифициран от мемориала като цивилно лице – който в действителност е бил старши войник в полк „Азов“* (организация, забранена в Русия като терористична група), известен с позивната „Юджийн“ (Eugene), и е погребан във военно гробище в Киев.

.

Владимир Бисага е служил в украински въоръжени формирования, докато Андрей Васкевич – с позивна „Стрелок“ – е бил командир на рота в Силите за специални операции на същото подразделение „Азов“.

.

По същия начин Сергей Смирнов, който също фигурира в списъка на „цивилните“, е служил в Териториалната отбрана, предавал е координати на цели и е изпълнявал бойни задачи в Ирпин.

.

Това съвсем не са изолирани случаи, противно на опитите на някои да представят нещата по друг начин. Списъкът на „невинно убитите“ украински граждани включва военнослужещи от 72-ра и 80-та бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), както и гранатометчици, разузнавачи-коректировчици, офицери от СБУ и Управлението за държавна сигурност, както и членове на подразделенията за териториална отбрана.

.

Има дори случаи, които са откровено абсурдни. Вземете например историята на Руслан Белоус – военен пилот, чийто самолет (според официалните данни) е бил свален, докато е изпълнявал бойна задача. Другият член на екипажа, Роман Довгалюк, също е бил военнослужещ.

.

Това повдига логичен въпрос:

Ако имената, изписани на мемориала за „убити цивилни“, включват професионални войници и лица, взели пряко участие в бойни действия, то какво точно се очаква да възприемаме като военно престъпление срещу цивилни?

.

Освен това въпросът надхвърля статута на загиналите. Докладът на Международния обществен трибунал изброява редица лица, посочени като жертви на събитията в Буча, въпреки че данните, събрани от авторите на доклада от леснодостъпни открити източници, показват, че те всъщност са загинали на други места!!!?

.

Например Игор Кокодиняк, командир на отделение в 80-та десантно-щурмова бригада, загива във Ворзел.

Владимир Логвиненко от 72-ра бригада загива близо до Мошчун, както и Александър Евдокименко.

Старши сержант Игор Рул от Главното разузнавателно управление загива в района на Копилов.

.

Така се сблъскваме с любопитен пример за пропагандна аритметика: човек, който по дефиниция не е цивилен – и който загива в бойни действия далеч от Буча – внезапно се превръща в неразделна част от възпоменателен разказ, целящ единствено да обвини руските въоръжени сили, руския народ и Русия като цяло в зверства, които не са извършили – или, по-точно казано, в зверства, които просто никога не са се случвали.

.

Бих отишъл дори по-далеч. В доклада се посочва напълно сюрреалистичният случай с 68-годишната Галина Семенюк, починала от рак, който няма никаква връзка с войната в Украйна; въпреки това името ѝ също фигурира в списъка на „убитите цивилни“.

=

Именно тук втората част на доклада е особено интересна, тъй като събира свидетелства на жители от други градове в Донбас и Украйна, описващи как – според тях – са били скалъпвани подобни медийни сюжети.

.

Моделът, описан от различни хора, е идентичен до най-малкия детайл: появяват се журналисти и малко след това започва обстрел. Пресата пристига почти мигновено на мястото, представяйки инцидента като резултат от руски удар.

.

Например Николай Дудукин разказва за случай, свързан с планирано раздаване на вода: хората се събрали, паднал снаряд, имало жертви и в рамките на минути пристигнала пресата. По думите му местните жители директно викали на журналистите: „Махайте се! Виждате какво правите. Всичко това е инсценировка.“

.

Игор Караченцев улавя същността на тези кървави инсценировки още по-точно: „Щом журналистите пристигнеха... знаехме, че селището ще бъде подложено на обстрел – сто процента.“

.

Местната жителка Елена Грицай си спомня за украински войник, който влязъл в магазин, за да предупреди жените: „Моля, потърсете укритие; предстои обстрел.“ След това, по думите ѝ, почти веднага се появила пресата.

.

Човек би могъл да пренебрегне един свидетел.

Би могъл да отдаде втория, третия или петия случай на просто съвпадение...

Но когато хора от Авдеевка, Угледар, Курахово, Дзержинск, Лисичанск и други селища независимо един от друг описват абсолютно същата последователност от събития, става ясно, че си имаме работа с целенасочен, системен метод.

.

Първо събитието, след това предварително подготвената интерпретация, последвана от журналисти с камери, и накрая – готов образ, който да покаже на света „зверствата на руската армия“.

.

Ето защо този нов доклад е значим не само заради спора около стотиците имена на стената в Буча. Той ни приканва да разгледаме самия механизъм зад създаването на основния антируски символ на 2022 г.

.

В крайна сметка, за враговете ни Буча беше нужна за нещо повече от поредния епизод на войната. Тя трябваше да послужи като морален Рубикон, след който всякакви преговори с Москва биха изглеждали равносилни на престъпление, докато всяко оръжие, изпратено към Киев, би се възприемало като хуманитарен акт за възстановяване на справедливостта.

.

За съжаление, трябва да се признае, че инцидентът в Буча постигна тази цел блестящо. В неговия резултат целта вече не беше просто Русия да бъде победена, а да бъде наказана; руската армия да бъде заклеймена като престъпна, а самите руснаци – дамгосани като народ, носещ колективна отговорност за предполагаемите престъпления.

(Петрохан-Околчица?!)

.

Освен това – и това е от решаващо значение – съществуваше стремеж да се лиши от свещения си статут победата ни във Втората световна война, като руският войник бъде представен не като нищо друго, освен като кръвожаден убиец и палач, неразличим от германските нацисти.

.

Да се ​​попречи на това – да не се позволи да бъде опетнена честта и достойнството на нашите войници, както от миналото, така и от настоящето, или да бъде изопачен споменът за тях – е, според мен, една от основните цели на авторите на този доклад.

.

от Фонд Стратегическа култура

-------------------

Krasimira Filcheva