Почти всеки народ има свой си език, но са твърде малко тези, които имат своя си писменост

Почти всеки народ има свой си език, но са твърде малко тези, които имат своя си писменост.

Още по-малко са народите, които са намерили решимост, сили, вяра и устрем - да преведат каноничните книги и водят църковните служби на своя си - роден език.

В продължение на столетия Християнската Църква пише библията и води църковните служби на Латински, Гръцки, Еврейски и Български!

Но дори и това не е всичко. Въпреки, че имаме напълно легитимна от гледна точка на Църквата писменост, каквато е глаголицата, Цар Симеон инициира създаването на още една наша писменост, която се ползва и днес от над триста милиона човека на два континента.

И тази - вече втора българска писменост, и тя се нарежда до "каноничните", а това става петстотин години преди да се случи в Британия;

Осемстотин години преди да се случи във Франция;

Деветстотин години преди да се случи в Италия...

Велики предци имаме, но съдбата ни се обръща така, че дори днес четем за миналото величие в чуждите книги...

В продължение на столетия някаква невидима, но тежка сянка пада върху ни и от много време научаваме за дни на успехи и на величие, като за нещо споходило ни напълно случайно...

Тази сянка не е приумица хрумнала някому в днешния ден. Тя не идва и от деня вчера, нито от предното или даже от още по-предно столетие.

То дори не е сянка, а е тежка пелена от заблуди, които са ни вменени, за да не търсим назад, а сляпо и вяло да се гордеем с отделни - спорадични някакви битки, в които сме взели надмощие над поредния враг.

Такива битки - разбира се, има, но какво е отделната битка, какво е някаква спечелена в бран територия, сравнена с духовната необятна империя, която имаме завещана ни от нашите предци - наречени простичко "Богомили"...

Кои и какви са били тези наши предци;

Какво е това тяхно странно учение;

Кое ги прави така привлекателни за умовете и сърцата на хората в цяла Европа, та срещу тях да се вдигне цял един кръстоносен поход...

Какво кара папа Инокентий III да избие над милион човека във Франция, чиято единствена вина е, че са се оставили да бъдат мисловно обладани от "бугрите" - както са наричали предците ни в средновековната Франция…

Кои са тези невидими сили, които настояват, изискват, плашат с война цар Борил - да проведе съд и да осъди всички богомилски духовници?!

Дали тези “добри хора” - както те сами се наричат, дали не пазят някакво знание, което не бива да стига до хората?

До хората тогава, но и до хората днес!

Има ли някъде нещо написано, което все пак да е останало неплячкосано, недобре изгорено, да стои нейде опазено...

Къде е то и ако го има - какво пише в него, защо самите те, още тогава, преди да бъдат осъдени, а във Франция и поголовно избити, са го скрили…

Дали нашите предци не са предвиждали всичко, което ще последва в света?

Дали сред тях самите не е имало такива, които са искали да предпазят света от ненавреме дошлото познание...

До какво може да доведе това знание и колко страшно може да бъде;

Дали, ако го прочетем няма по друг начин да осмислим нашата - християнската вяра…

Пътят е книга – разказана от двама герои. Името не е само метафора - те наистина са на път. Път, в който превратностите на случващото се, поставя пред тях нови и нови въпроси:

Възможно ли е светът да е предопределен;

Доколко това е така и подлежи ли на промяна съдбата ни?

И още:

Имаме ли право, дори когато знаем какво идва, да го изречем на глас? Дали изречем ли го – ние няма да го извикаме…

Пътят е историческа книга, която носи знанието на предците ни. Една книга за първохристиянската вяра;

За отдадената на ритуалите, тайнствата и догмата Църква, но и разказ за интереса на онези сили, които ни тикат към страх и покорство.

Това също е една история за егото, за страстта, и за любовта.

Пътят е опит за проникновение в Цялото.

Пътят е книга написана изцяло с български думи. Без да се използват чуждици, без да се използват заемки.

А това - сами ще се убедите, е не само възможно, но с нашата реч се оказва - светът и хората в него могат да бъдат обяснени - разбрани - най-звучно и пълно.

Приятни мигове на всеки тръгнал по Пътят!

—————

Щастлив съм и горд, че издадена за пръв път през м. април - книгата още в рамките на тази година, претърпя второ по-пълно издание.

От 15.12.22 г. “Пътят” е отново наличен, но и както преди - освен да го купите - можете да го получите и в електронен вариант.

Напълно безплатно.

Пътят е книга за всеки.

Христо Христов