Партиите са си такива - каквито са заявили, че са.
Казват, че са за евро, за война, за набождане и т.н. Казват и в тази посока работят.
Онези, които често казват едно, а гласуват съвсем друго - това (вече станало правило) са хората от т.н. “граждански квоти”
И нещата са обясними.
Човекът - член на дадена партия, малко или много се чувства отговорен пред другите в този му партиен кръг. Пред структурите на партията и избирателите ѝ.
Представителят от “гражданска квота” е отговорен единствено пред семейството си. Пред никого друг.
Това са фактите, а съобразно тях “Възраждане” (на които не съм избирател) съвсем правилно поеха политика на пълен отказ от включване в листите си на хора, които са вън от политическата им структура.
Като са толкова читави и припознават идеите им - да идат и станат членове.
Ако пък нещо не им харесва при тях - сами да си направят партия или да основат някоя нова.
Просто е.
“Пробивът” е почти винаги сред хората от “гражданските квоти” - това показва опитът от тридесет години въртене в един кръг.
