По повод дебатите в Парламента по внесен проект на Закон за регулиране дейността на психолозите предлагам три текста с мои виждания по въпроса. Този текст е последният.)
Кой у нас участва в психотерапевтичната практика е показано на схемата долу, тя е от първия том на моя отдавна изчерпан тритомен труд (1560 страници) “Приложна психотерапия”, ИК “Ахат”, 2009 г.
Вижда се, че единствено психологическото образование в двете му образователно квалификацонни степени „бакалавър” и „магистър”, последвани от достатъчно пълни квалификационни курсове по психотерапия (от дадено направление и школа) осигуряват най-добрата психотерапевтическа подготовка за участие в ефективен психотерапевтичен процес с приемливи за нашите обстоятелства резултати.
Но за съжаление при насочване и вливане в психотерапевтичната практика потокът 4 далеч не е с най-голям дебит. Напротив, тези хора са най-малко, за съжаление.
Най-много са лаиците (поток 1), следвани от психиатри без психотерапевтическа квалификация (поток 2).
Следва потокът от магистри по психология без допълнителна психотерапевтична квалификация по конкретен вид психотерапия (поток 5).
Субектът на психотерапевтичния процес би трябвало да бъде максимално подготвен в многобройните области на психологичната наука, на клиничната психология, психопатологията, психотерапията, деонтологията и др.
При някои техники, например в котерапията, в семейната терапия, в медиаторната психотерапия и др., е възможно работата да бъде извършвана от упълномощено странично лице, което е подходящо за съответните задачи на метода.
По този начин в психотерапевтичния процес влиза фактически носител на идеите и замислите на психотерапевта, който ги осъществява по негово указание и под негово наблюдение и контрол.
Субектът на психотерапевтичния процес може да бъде и самият пациент.
Както знаем, при някои от методите и техниките (например, автосугестия, самохипноза и др.) се разчита на него самия, който сам трябва изпълни съответната психотерапевтична задача.
Трябва да посоча още, че е възможно в ролята на психотерапевт, извършващ съответната дейност в рамките на психотерапевтичния процес, да влезе не отделна персона, а цяла социална група.
Това става при много от груповите методи, в игровите психотерапевтични техники, в психодрамата, в груповите тренинги и др.
Четете моите текстове!
Купувайте и четете моите книги!
Търсете ги в сайта: www.tornadobg.com
акад. Петър Иванов
