В началото на Фейсбук, той беше средство за свързване и изразяване. От доста време насам, е по-скоро средство за изграждане на стени и всяческо подтискане на чуждото, различно от твоето, мнение. Също като уличната агресия, Фейсбук агресията е станала част от живота ни, за която предпочитаме да не мислим, но винаги имаме предвид.
Довчерашни вирусолози, които искаха да затварят всички по домовете, да ги оставят да умират, щото не обичат Pfizer, днес са нахлузили военните мундири и анализират, и планират военни стратегии - виртуално, на топло, от дивана.
Пред очите ни се води война.....истинска, кървава.
Водеше се до вчера, водеше се в Афганистан, Армения, Ирак, Либия, Сирия, Израел, Палестина, Тунис, Алжир, Сомалия.....Пред очите ни. К'во от т' фа.
Води се и днес.
Дрънкаме виртуални оръжия, все едно е шега, громим Държави и народи с един клик, въоръжени с омразата, измислената си реалност и обсесиите си.....
Мисля си, че тишината е всъщност най-оглушителния знак за тревога в хората. Защото съм абсолютно уверена, че и фоби и фили могат да усетят и безумието, и лъжите, и арогантното изнасилване на истината.... Но виртуализират собственият си страх. Страх да не са аутсайдери, да не ги заклеймят и отхвърлят от масата.
Само се чудя дали хората повтарящи очевидни лъжи в името на собствения си душевен комфорт, си дават сметка, че именно тяхното приемане и примирение пред всяка глупост, избълвана от обезумели олигофрени с прекомерна власт, е в основата на настоящият " апокалипсис"... Едва ли...
Да мили мои, Ние, не Те, запазилихме пожара с овчедушието си!!!
И този пожар разруши държави и убива милиони....
И днес.
Питат ме приятели защо мълча?!
Мълча защото ме е ГНУС. От лицемерие, от лъжи, от изнасилване на факти по целесъобразност, от оядени, недъгави политически недоразумения, получили от масата лидерство, за да погубват човешки съдби, естествено, не и собствените си.
Отдавна нямам какво да кажа на този обезумял, побъркан свят с войски от виртуални генералисимуси.
С изключен телевизор, социални мрежи и пропагандни медии се живее в покой.
Пробвайте... 😉
Силвия Георгиева
