СЪСТРАДАНИЕ И МИЛОСЪРДИЕ?

Начинът по който живеем, определя и

начина, по който умираме.

Традиционно, в първите дни след Нова година минаваме със съпругата през гробищния парк, за да запалим свещичка за упокой на починалите ни близки. В централните гробища на Варна вече е скъпоценен всеки кв. сантиметър свободна площ. Може би вече са хиляда препогребванията и във всеки гроб съжителстват останките по на няколко люде. С навлизането на кремацията изникнаха като гъби цели редици от надгробни плочи с ширина около 50 см. под които са положени урните с праха на починалите. Мой бивш колега бе до преди месеци управител на погребална фирма и ми каза, че не помнят такъв богат „урожай”, предимно от изгорели „сухи съчки” от възраастни хора, вследствие на пандемията от Ковид.

Митът за ваксините се руши пред очите ни. Разкриват се лъжите на лудите демагози. И как да гледаме на лекарите, на които сме се доверявали до сега, след като мнозина от тях са вече разкрити като ключови фигури в най-големия заговор против здравето и живота в човешката история. Нашата вяра в тях е в руини, разбита от лъжите на хора, на които сме имали доверие – медийни проповедници, лекари и политици, които и до днес са съучастници в клане, толкова чудовищно, че човек дори не може да си представи какво наказание заслужават архитектите на тези зверства.

В наши дни не може да намерим много морал, така че е важно да го подхранваме, когато го намерим, независимо къде се намира. За всички ни изглежда достатъчно ясно, че последната крепост на морала в свят, погълнат от мегаломански стратегии за бъдещето, няма място за молитвите на вярващите. Има ли надежда за някой, когото познавате, който е на прага да умре в напреднала възраст? Склонността за уважение към моралното и божественото е систематично потискана от хора, чиито лица не можем да видим и мотиви, които не можем да разберем, докато тези ваксини за унищожение саботират бъдещето ни и на случаен принцип убиват и деца в неразбиращ ужас на родителите им и оставя възрастни в неутешима самота. Какво състрадание притежава всеки лекар, или медицинска сестра, които ще ваксинират невинно дете с течност с неизвестен състав и непридвидимо във времето действие? Вече малцина си спомнят, че преди години ги наричахме „милосърдни сестри”, а на лекарите гледахме като на наши спасители. Колко правителствени служители и лекари чуваме по медиите непрекъснато все още да лъжат, че ваксините са напълно „безопасни и ефективни“. Само за да запазят добре платената си работа.

В многолюдни демонстрации хората по света настояваха правителствата да не ги тровят с проблемните ваксини, да не унищожават живота им с измамни тактики за наплашване, да не ги принуждават да затварят бизнеса си, като не позволяват на клиентите да купуват продуктите им, защото нямат COVID паспорт и преди всичко да не ги разболяват от бактериална пневмония, като изискват да носят маски, които не предпазват от нищо. Те демонстрират и срещу заграбването на финансовата власт и обедняването на световното население с предлога на фалшива пандемия, която не може да отговори на единствения въпрос, който всички задават:

"Защо трябва ваксинираните да бъдат защитени от невасинираните, като принуждават незащитените да използват защитата, която не е защитила от заразяване и заболяване защитените на първо място?"

Никое правителство не иска да отговори на това. И продължават да плашат с многоброни варианти не един и същ вирус, който дори се оказа, че никъде не е изолиран реално. Въпреки това виждаме отново в телевизионни кадри срещи на държавници, в които те и целия им антураж са с надянати отново маски. Явно ни се подсказва че ще продължават със своите садистични блокирания, с тези тиранични схеми за социален контрол, а гневът на света кипи и призовава за подходящи наказания за измамниците, които продължават този ужас.

Когато открито и нагло в Давос се обяви обосновката за депопулация от „излишното население” и че трябва да убием мнозинството, за да осигурим здравето и живота на малцината избрани, на които е позволено да оцелеят, ние достигаме точка, от която човечеството може да не се върне назад и никога да не стане това, което някога е мечтало да бъде. Възвишената вяра в бъдещето, която е направила Земята толкова прекрасно място за живеене, никога не може да бъде възстановена чрез умишлено убиване на нежелани хора.

С други думи, докато могъщите на върха въртят колелото на рулетката на съдбата, за да определят кой да живее и кой да умира, ние губим всяка надежда за бъдещето, като превръщаме света в истински ад, от който никога няма да се възстановим. Вече се очертава съдбоносно предупреждение. Ваксинираните са разколебани във вярата си, че са решили проблема с болестта и би следваало да е така. Разбирането на нечии заблуди, обаче не означава прошка за предумишленото насилие, смърт и икономически колапс. Сега имаме проблем, какво да правим с всички онези, които са се опитали да ни убият по прозрачната причина, която направи милиардни печалби за тези, които са го измислили, произвели го и са го инжектирали в ръцете на над 2 милиарда хора, доста от които са загинали, или ще имат проблемно бъдеще.

Има само едно наказание за такова голямо престъпление, най-голямото престъпление в историята, и това е незабавното им изкореняване, без абсолютно никакво зачитане на комфорта, или правата на онези, които неименуемо ще бъдат признати за виновни за този безпрецедентен, неизчислим ужас. Всички тях. Към тази неприятна задача и неоспорима отговорност целият човешки вид трябва да насочи своите непоклатими усилия. Никой, който е участвал в това неописуемо зверство, никога не трябва да избяга от болезнената компенсация, която заслужават, тъй като няма възможно смекчаващо обстоятелство, което някога би могло да ги оправдае.

Светослав Атаджанов