Искам от трибуната на парламента да се чува ярко, ясно, категорично и вълнуващо говорене. Което да възвърне както залинялата репутация на тази най-важна институция, така и да възвърне интереса на хората към политиката.
Искам Народното събрание на Република България да се върне на мястото си. То няма място в Дома на БКП. Новата зала на парламента, където сред сталински ампир и изкуствени материали ехтят празни поцинковани думи, е илюстрация на тежък морален и етичен колапс. Възвръщането на парламентаризма минава и през завръщане в неговата истинска къща.
Искам народните представители да се лишат от привилегии като евтино жилище и бус, който ги кара до работното им място. И това е нещо, което може да се случи бързо и лесно. Да плащат свободен наем, както правят всички останали хора. И да ходят пеша, както правят много хора, а и каквито призиви се чуха преди време. Не са в детска градина, за да ги събира бусче.
Искам да завишим законовите изисквания за съхранение на материалното ни историческо наследство. Не можем да си позволим да бъдем мърльовци към това, което притежаваме..
Искам да отворим голям разговор и за нематериалното ни историческо наследство. За да знаем кое е традиция и кое — не. За да можем в максимална степен да се предпазим от подмяна на историята и нейната употреба в полза на недостойни цели.
Искам творческите индустрии да получат широко поле за развитие. Те — освен, че имат изключителна важност във възпитаването на вкуса — са един крайно красив начин за изкарване на прехраната. В последните години този свят се върти по-бързо, отколкото сме свикнали. Ние трябва да догоним този свят и това няма да стане само с технологии, това ще стане и с творчество. Повярвайте ми, но само след няколко години "технологии" и "творчество" ще бъдат двете думи, които ще бъдат фундаменти на развитието ни.
Искам във всяко нещо да търсим предимството, не недостатъка. Виждам страховитите последствия от пандемията, но виждам и нещо друго. Виждам мнозина, които използваха това затворено време, за да развият и усъвършенстват уменията си. Познавам не един и двама, които между четирите стени на пандемията започнаха да пишат по-добре, да бъдат по-добри дизайнери, познавам и такива, които започнаха бизнес. Това е нашият човешки капитал, на всички нас — такива смели хора, които нищо не ги плаши. И ние трябва да имаме закони, които да улесняват просперитета им — икономически и творчески — а не да го възпрепятстват.
Искам киното да бъде нашата мека сила. Този свят е много по-стереотипен, отколкото ни се иска. Всички ние сме в капана на този стереотип: постокомунистическа държава и обречени хора, замръзнали в ретроградния Меркурий на комунизма. Киното и талантливите хора имат силата да ни измъкнат от този капан. За да може този свят да ни види по нов начин.
Искам да гласуваме, а не да мразим някого, че гласува за друг. Политиката е онова нещо, което е задължено да допринася за колективния ни просперитет, а не да налива масло в кладата на разделението ни.
Наистина можем много повече. И имаме огромна, наистина огромна нужда от справедливост. Затова, гласувайте за Демократична България с бюлетина 11.
Ако искате да ме подкрепите в 23-ти МИР, направете го с бюлетина 11, преференция 110.
И нека бъдем по-широко скроени. Това казва тази ножица.
Мартин Димитров
