Вчера от българи в чужбина се постави въпроса защо все още фигурират в избирателните списъци по постоянен адрес, след като изрично са заявили желание да гласуват в чужбина пред съответното българско посолство или консулство. Немалко са случаите, когато лицата фигурират в списъка по постоянен адрес /избирателните списъци се съставят по постоянен адрес на избирателите, имащи право на глас/, и в съответната избирателна секция, открита в чужбина. Това представлява нарушение на разпоредбите на Изборния кодекс. Какво казва съдебната практика в тези случаи:
На заличаване в избирателния списък подлежат имената на гражданите, които до изборния ден са загубили правото си да избират (загубили българско гражданство, поставени под запрещение и изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”) или са починали (чл. 46, ал. 1 и 2 от ИК), както и онези, които по свое заявление са получили удостоверение за гласуване на друго място (чл. 49, ал. 2 от ИК), били са вписани в списъка по настоящия им адрес (чл. 53, ал. 3 от ИК), заявили са желание за гласуване извън страната (чл. 44, ал. 4, изр. 2 от ИК) или са получили удостоверение за гласуване в определено населено място (§ 5, т. 1 от допълнителните разпоредби на ИК). Тази категория избиратели формира съдържанието на списъка по чл. 187, ал. 1, т. 7 от ИК - това са „заличените лица”, които нямат право да бъдат дописвани в избирателния списък в изборния ден. В този списък са включени лица, които по Конституция и по закон нямат активно избирателно право или които сами са поели инициативата да гласуват на място, различно от постоянния им адрес, като тази възможност им е осигурена чрез включване в друг избирателен списък. Решение № 12 от 13.12.2011 г. на КС на РБ по к. д. № 11 / 2011 г. (относно законността на избора на президент и вицепрезидент на Република България, произведен на 23 и 30 октомври 2011 г.).
Интересното е, че може да се оспори заличаване или невписването в определен списък, но не и да се иска заличаване на съответния избирател от списъка по постоянен адрес. Просто такава разпоредба не открих в Изборния кодекс. Какви са сегашните разпоредби относно оспорване на списъците: ИК
Оспорване и дописване
Чл. 33. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) (1) Лицата, които не са вписани в списък по чл. 31, ал. 1, може да оспорват невписването им в тридневен срок от публикуването на списъка пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл. 58.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) Избирател, който не е вписан в списъка по чл. 31, ал. 1, но има право да гласува, се дописва в списъка от секционната избирателна комисия след представяне на документ за самоличност и на декларация по образец, че отговаря на условията да избира. При избори за президент и вицепрезидент на републиката, за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България избирателят представя и декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място в същите избори. Декларацията се прилага към избирателния списък и е неразделна част от него. В списъка се вписват всички данни на избирателя от документа му за самоличност.
(3) Отказът на секционната избирателна комисия извън страната да допусне до гласуване и извърши дописване на избирател в изборния ден е писмен, връчва се на заинтересованото лице и може да се оспорва пред Централната избирателна комисия по електронен път. Централната избирателна комисия се произнася незабавно с решение, което се обявява веднага на интернет страницата на комисията.
Важен проблем е, че има милиони български граждани, които са с постоянен адрес в България, постоянно живеят в чужбина и не са заявили желание да гласуват там, тоест техните имена не се заличават от избирателните списъци по закон и никой не знае дали например няма да развият сложна пространствена шизофрения и няма да гласуват по постоянен адрес, без значение дали са идвали в България.
Затова всеки български гражданин в чужбина трябва да знае по какъв начин да предотврати злоупотреба с неговия глас. Предвидено е в Изборния кодекс да се публикуват 10 дена преди деня на изборите списъци със заличените лица:
Чл. 38. (1) Списъкът на заличените лица се изготвя по постоянния им адрес от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Списъкът съдържа имената, единия граждански номер и основанието за заличаването на лицата, които:
1. са поставени под запрещение;
2. изтърпяват наказание лишаване от свобода, за които не предстои освобождаване до изборния ден;
3. са вписани в избирателния списък по настоящия им адрес;
4. имат издадено удостоверение за гласуване на друго място;
5. имат издадено удостоверение за гласуване в определено място;
6. са вписани в списъците по чл. 31, ал. 1;
7. имат настоящ адрес към датата на съставяне на избирателните списъци в държава, която не е членка на Европейския съюз - при избори за членове на Европейския парламент от Република България;
8. имат настоящ адрес през последните 6 месеца преди датата на произвеждане на изборите извън Република България - при избори за общински съветници и за кметове.
Спорни положения относно съставянето, заличаването, вписването или дописването на избирателните списъци през призмата на българския съд (28 анотации)
Изключване от списъка на заличените лица преди изборния ден
Чл. 39. (1) Списъкът на заличените лица се публикува на интернет страницата на съответната община не по-късно от 10 дни преди изборния ден и съдържа имената на лицето, номера и адреса на избирателната секция. Всяко лице може да прави справка в списъка.
(2) Лице, което е вписано в списъка, но има право да гласува, може да поиска да се запознае с основанието за заличаване от избирателния списък и да поиска да бъде изключено от списъка на заличените лица с писмено заявление до кмета на общината, района, кметството или до кметския наместник или чрез електронно заявление през интернет страницата на съответната община, което се предава незабавно от общинската администрация на компетентния кмет на община, район, кметство или кметски наместник.
(3) Заявлението съдържа доказателства и документи, удостоверяващи правото на лицето да гласува.
(4) Кметът или кметският наместник разглежда заявлението незабавно и се произнася с мотивирано решение.
(5) Отказът за изключване от списъка по ал. 1 се съобщава на заявителя незабавно и може да се обжалва пред съответния административен съд в срок до 24 часа от съобщението. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в срок до 24 часа от постъпването й с призоваване на жалбоподателя и на кмета или кметския наместник. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.
(6) Въз основа на решението за изключване от списъка на заличените лица съответният избирател се вписва в избирателния списък от органите по чл. 23, ал. 1 до предаването на списъка на секционната избирателна комисия.
Затова, към българите в чужбина - ако сте подали заявление за гласуване в чужбина, следете на страницата на общината по постоянния си адрес дали сте в списъка на заличените лица. Ако не сте, можете да подадете заявление за заличаване, придружено със съответните документи, доказващи, че ще гласувате в чужбина и сте включен в списъка там. Ако отново ви откажат, можете да обжалвате пред съответния Административен съд.
Бъдете активни, за да не се решава бъдещето на България от купените гласове и мъртвите души. Както и от продажниците, които за от 50 до 300 лева си продават правото на глас!
Елена Гунчева
