Токът винаги е бил скъп (светлината е скъпа по дефиниция), ама напоследък е страшна работа! И е срамота, че по общините гасят лампите по улиците, защото нямат пари.
Още по-срамота обаче е, че по общините се краде като за световно. В София – като за олимпийски игри.
Като види само човек къщите и имотите на кметовете, като им види колите, мурафетите и бизнесите, и му светва защо е тъмно.
Мой познат, вещ в общинските работи, ми сподели информирано, че кмет на средноголям областен град, без да се напъва изобщо, за един мандат усвоява лично между три и четири милиона лева. Просто хората идват и му се отчитат. Ами ако се напъне кметът?
В България се краде от всичко – от магистрали, черни пътища и пътеки, от язовири, тецове и вецове, от чист и мръсен въздух, от железници, от танкове и чертежи за самолети, от гори и ливади, от билки и лекарства. Краде се също и от ученически ковид тестове и кифли в училищните столове.
Целият свят е крадлив и е оцелял, защото се е смял – след като открадне. Едни крадат от глад, други – от преяждане, едни – от скука, други – от природни нужди.
Всичко това в България е уголемено много пъти, абсолютно безнаказано е и най-важното - недоказуемо.
Така че младият министър-председател да не се гърчи и едва да му се разбира, че критикува кметовете, ами да каже високо и членоразделно: „Господа общинари и кметове, спрете да крадете толкова много и лампите ще светнат!“
Макар да е ясно, че каже ли това министър-председателят, каже ли още две-три подобни работи, смени ли още някой друг наш човек, и ще му скроят шапката. Няма да се бавят изобщо.
Между другото – „приятелският“ президентски огън от вчера е начало на скрояването на шапката.
Николай Милчев
