Там, където институциите не работят, а ценностите не се защитават, „селянинът“ избуява като плевел

Там, където институциите не работят, а ценностите не се защитават, „селянинът“ избуява като плевел. Той няма скрупули, затова не изпитва вина, няма въображение, затова не страда от съмнения, a в едно разложено общество това е най-ефективната стратегия.

Някои хора погрешно смятат, че омразата към селяните е предразсъдък, без да разбират, че това всъщност е инстинкт, това е имунната система на културата срещу смъртоносен паразит, който я изяжда отвътре.

"Селянинът" не е географско понятие, а манталитет. Това е човек, за когото светът е ресурс, който трябва да бъде завладян, а не реалност, която трябва да бъде разбрана. Той не вижда нюанси, а само цели. За него културата, етиката, естетиката са само досадни усложнения по пътя към успеха. 

"Селянинът" е "напорист" и безскрупулен, той не спазва правила, не чака на опашка, не вярва в меритокрацията. Той вярва в пробивността. Защо да се доказваш с години, когато можеш да се "разбереш" с правилния човек? Защо да градиш авторитет, когато можеш да си купиш влияние? "Селянинът" презира правилата. Всеки път, когато ги заобикаля и успява, той доказва, че ти си глупакът, който ги спазва.

"Амбицията" му не е да създава, а да притежава. Той не иска да построи по-добра сграда, иска да притежава сградата. Той не иска да напише по-добра книга, иска да е "автор". Той не иска да управлява по-добре, иска да е на "власт". Амбицията му е за статус, не за смисъл.

Но най-лошото не е, че са прости и напористи, а че успяват.

Тяхната арогантност, първичност и брутална ефективност в една деградирала система са огледалото на проваленото общество.

Ти вярваш в правилата, в компетентността, в еволюцията. А пред теб стои човек, който еволюционно те превъзхожда, защото е перфектно адаптиран към гнилочта. Той е хлебарката, която ще оцелее след ядрения взрив, докато, красивите пеперуди, ще изгорят в първата секунда.

Неговият успех е най-сигурното доказателство, че цивилизацията е мъртва, че ценностите са неконвертируеми,а финесът, интелектът и моралът са просто утешителни награди за губещите в тази игра.

--------

Знам много добре разликата между "селянин" и "селяндур", но не говоря за нито едно от двете, и не визирам бабите и дядовците ви отпреди 30 години, нито хората, които копаят картофи.

Не говоря за дядо ви, който ви е учил на труд, или за баба ви, която е обичала книгите. Не говоря за хората с мазоли по ръцете, които си вадят хляба от земята, те са почтените, истински селяни от миналото. Техният свят свърши.

Говоря за техните деца и внуци.

Говоря за онези, които преди 20-30 години дойдоха в големия град. Онези, които се срамуват от произхода си, но пазят най-лошото от него - хитростта и амбицията без покритие.

Говоря за техните деца, поколението на новите "селяни". Това са хора, които мразят селото. За тях то е синоним на провал. Те никога не са копали картофи, но са наследили манталитета, че светът е враждебно място, от което трябва да вземеш каквото можеш, преди да са те прецакали.

Тези хора не са селяни, нито селяндури. Те са нещо ново и по-лошо.

"Селяндурът" на Радой Ралин поне имаше някаква първична, автентична простотия.

Новият селянин е нещо друго. Той е завършил "мениджмънт и маркетинг" в някой гаражен университет. Той е повърхностен, еднопластов, без никаква вътрешна етика. Единственият му стремеж в живота е да натрупа достатъчно пари, за да може никой никога повече да не го свързва със селските му корени.

Цялата му брутална, напориста амбиция е вследствие на срам от произхода си.

Той е militant евроатлантик, който повтаря клишетата за "ценности", "демокрация" и "европейски път" с плам на новопокръстен, защото тези думи не са убеждение, а парола и значка, която крещи: "Вижте ме! Аз не съм селянин!".

Той пие крафт бира и смути, а не ракия и шопска салата, не защото му харесва повече, а защото това е социален маркер. Ракията е на баща му, смутито е на Брюксел. Изборът е естетически, не вкусов. 

Той си бръсне задника, защото така е "модерно". 

Той мрази "Възраждане", но не по идеологически причини, а по естетически. "Възраждане" му напомнят за всичко, от което бяга: за чичовците от селската кръчма, за консервативните му баба и дядо, за "просташкия" патриотизъм. Затова омразата му е толкова истерична.

Това са младите, "успели", "амбициозни" хора с по няколко дипломи, инфлуенсърите с кухи послания, брокерите, които ти продават апартамент без прозорци, политиците, които говорят за "национален интерес", докато си строят хотели и вили.

Те не са аномалия, а новият доминантен вид, и не са отклонение от нормата, те са новата норма.

Не описвам Андрешко, хитрият човек от народа, описвам сина му, който е продал каруцата на баща си, за да си купи джип на лизинг, и сега ви обяснява как трябва да живеете.

Спрете да се вкопчвате в носталгията по стария селянин. Погледнете лицето на новия, то е навсякъде около вас.

-------

Говоря за поколението на откъснатите корени.

Говоря за онзи млад човек, чиито баба и дядо са го отгледали с труд, докато родителите му са били на гурбет. За онзи, когото са изпратили в големия град "да се изучи и да не се мъчи като нас".

И той е отишъл, но е намразил селото. Той мрази миризмата на животни, диалекта, простите дрехи, дори не иска да си спомня откъде е дошъл, защото това го кара да се чувства "прост". 

Цялата му амбиция и движеща сила е да избяга от този спомен.

Но какво се случва, когато откъснеш едно растение от корените му? То не става по-аристократично, става изкуствено.

И точно тук се ражда този нов, много по-опасен "селянин".

Той не е селяндурът, който "мйека". Той носи маркови дрехи, има повърхностна амбиция, но отвътре той е празен, няма история, култура, няма връзка с нищо по-голямо от собственото му его.

Затова не използвам думата "селяндур", тя описва първичния простак, а аз говоря за неговата еволюция, за "второто поколение простак". Образован, амбициозен, добре облечен... но фундаментално празен. Без корени, и затова без скрупули.

Това е паразитът, който унищожава всичко. Не човекът, който е останал на село, а този, който е избягал от него и сега се опитва да докаже на света, че никога не е бил там.

---------

Този нов "пост-селянин" води джихад срещу корените си.

Цялата му политическа и социална енергия е насочена към това да докаже, на себе си и на света, че е умнокрасив либерал от градската десница, че е "цивилизован"... и го прави с нагона на новопокръстен фанатик.

Затова той е толкова агресивен и безкомпромисен, либерал и "жълтопаветник".

Това е най-успешната франчайз верига за продажба на готова идентичност.

Nik Ray