"Стадото си знаеше, че след двайсетина дни ще бъде изклано. До крак. Ведно с крехките агънца. Колячите не се криеха. Свободно говореха за плановете си. Точеха ножовете. Поправяха механизмите на месомелачките, за да работят без засечка. Хвалеха се отсега кой колко брави ще гътне. Кой колко кайма, овча карантия, шкембета, лой и агнешки главички ще прати армаган на задокеанските господари. Разменяха си рецепти за овнешки тюрлюгювеч и нетърпеливо облизваха пръсти. От време на време някой от тях улавяше плаха овчица, разкопчаваше дюкяна си и се облекчаваше - любовта между овчето стадо и колячите бе законово уредена в най-малки детайли. После я тупваше по дупето и я пращаше обратно в строя. Само кака Асенка, най-чистото мецосопрано сред коляшката гилдия, диреше някой по-якичък овен, запряташе сукман и отмаляла заставаше отпредя му, стискайки конвулсивно тлъстите си прасци.
Мигът наближаваше, но нищо в дневния ред на стадото не се променяше. Всяка сутрин то излизаше на паша, скубеше с бърни рядката суха трева по селския баир, а вечер, климайки от изтощение, се редеше за доене. На отиване и връщане, препъвайки се в камънаците, овцете ниско навеждаха глави и ги мушеха между другарките си. Смятаха, че така ще се скрият от сатъра в уречения ден. Преживяха на пресекулки и се надяваха, че няма много да ги боли. А щом мръкнеше, потъваха в мъртвешки сън. По оградата бяха намятани одраните кожи на посестримите им, които някога и за нещо се бяха осмелили да протестират. С блеене."
"Ще проблеем ли барем един път и ние, българи, в малкото дни, които ни остават до клането? Нямаме нищо за губене, защото във всички случаи ще ни одерат - дали днес, ако се обадим, или утре - ако мълчим, времевата разлика е несъществена. Проблеем ли, поне няма да мрем мърцина и ще имаме надежда да спасим агнетата.
Всички знаем, че "изборите" на 2 април ще бъдат фалшифицирани. Нещо повече, датата 2 април е избрана поради окултния си смисъл. Сумата от цифрите в нея е равна на шест.
Всички знаем кои ще "спечелят" тези "избори" - ПП и ДБ, които в действителност не са подкрепяни дори от 1% от българските гласоподаватели. И вечната мафиотско-терористична организация Герб, чийто избиратели като автомати "гласуват" по безотказни престъпни схеми.
Всички знаем, че ПП, ДБ и Янкев ще съставят "работещо правителство", а Герб доброзорно ще ги "подкрепи".
Всички знаем в името на какъв мрачен сатанински укрофашизъм ще бъде създадено такова правителство - вкарването на България в Третата световна война и приемането на Истанбулската конвенция. Физическото и морално унищожение на етническите българи. По-далечната е цел е заграбването на хубавата ни българска земя и заселването й с пришълци.
Всички знаем какви ще са първите стъпки на такова уродливо правителство на конци, дърпани от задокеанските канибали - налагането на дива цензура, преследването на "неполиткоректните", тотален полицейски терор и политически убийства - точно както в Украйна."
"Всички осъзнаваме какъв кошмар е надвиснал над нас и въпреки това продължаваме да мълчим. С отпуснати ръце и наведени глави. Просто стоим и чакаме сатъра да ни тресне по тила.
Защо бе, българи, ЗАЩО?
Та ние не трябва да позволяваме на малоумните българоубийци Киро Простака, Асенка Василева, Колю Минчев Желязната ограда, Мравояда и Гнома - със специалния им наставник Лорер - дори да се измъкнат от къщята си. Не трябва да допускаме да се движат по улиците! Трябва да предотвратим демоничните предначертания, чиито кухи изпълнители са тези инфантилни биороботи!
Ама не било демократично?! Гнус ме е от тая демоНОкрация, които ни повелява да избираме по фалшиви "правила" убийци, плюли на всякакви правила! Кое е по-важно - животът на българските деца и съществуването на България или привидностите на някаква "демокрация", цинично опразнена от демократизъм и елементарно уважение към човека?
Хванати сме в капана на поредните "избори без избор". Изборният кодекс си е същият - напълно порочен. И на 2 април 2023-а ще се състои поредната гавра над българския народ.
На 2 април сме поканени на екзекуция. Нашата собствена екзекуция."
Не трябва да чакаме тоя ден, а да се вдигаме още сега - митинги ли ще са, гражданско неподчинение ли ще е - но достъпът на ПП, ДБ и Герб до властта трябва да бъде преграден! Другият начин - избирателите да гласуват за малка партия с национална платформа - е с предизвестен крах. Фалшификаторите са предвидили такъв вариант, няма да допуснат тази партия да прескочи четирипроцентната бариера и хищно ще разпределят помежду си гласовете, подадени за нея.
Ако се люшне яростното множество по площади и улици, платените от чуждото посолство колачи ще побегнат с подвити опашки! Всички мекерета са страхливци, а народът няма какво да губи! Все още държим нишките на съдбата в свои ръце. Все още можем да осуетим плановете на българомразците и да спасим Отечеството си от фашизъм, какъвто и Третият райх не сънувал!
Но трябва да излезем от кошарата и да се борим за бъдещето си! Трябва да докажем, че не сме стадо, а гражданска армия! Времето изтича - остават само двайсет и два дни! Днес! А утре ще бъдат още по-малко!
Това са безценни дни, които Господ ни дава за действие! Защо ги пилеем?
Милена Върбанова
Констанца
1 year before
По точно не може да бъде казано. Жалко обаче, че съдбата на стадото е безнадежно предопределена и скоро добър овчар то няма да види. Да, единствено изилизането на улицата е някакъв изход, но те и за това са се погрижили. Явно, за нас, българите, примерът на гърците, на французите, на израелците и другите подобни не е заразителен. Ние просто гледаме...Изпод юрганите..., до топлите бедра на жените си... Единствено се чува "гласът на викащия в пустинята"...
Коментирай