ТОВА СА ДНИ, КОИТО ГОСПОД НИ ДАВА ЗА ДЕЙСТВИЕ - ЗАЩО ГИ ПИЛЕЕМ?

https://svobodnoslovo.eu/mrezhata/tova-sa-dni-koito-gospod-ni-dava-za-deystvie-zashto-gi-pileem/53251 SvobodnoSlovo.eu
ТОВА СА ДНИ, КОИТО ГОСПОД НИ ДАВА ЗА ДЕЙСТВИЕ - ЗАЩО ГИ ПИЛЕЕМ?

"Стадото си знаеше, че след двайсетина дни ще бъде изклано. До крак. Ведно с крехките агънца. Колячите не се криеха. Свободно говореха за плановете си. Точеха ножовете. Поправяха механизмите на месомелачките, за да работят без засечка. Хвалеха се отсега кой колко брави ще гътне. Кой колко кайма, овча карантия, шкембета, лой и агнешки главички ще прати армаган на задокеанските господари. Разменяха си рецепти за овнешки тюрлюгювеч и нетърпеливо облизваха пръсти. От време на време някой от тях улавяше плаха овчица, разкопчаваше дюкяна си и се облекчаваше - любовта между овчето стадо и колячите бе законово уредена в най-малки детайли. После я тупваше по дупето и я пращаше обратно в строя. Само кака Асенка, най-чистото мецосопрано сред коляшката гилдия, диреше някой по-якичък овен, запряташе сукман и отмаляла заставаше отпредя му, стискайки конвулсивно тлъстите си прасци.

Мигът наближаваше, но нищо в дневния ред на стадото не се променяше. Всяка сутрин то излизаше на паша, скубеше с бърни рядката суха трева по селския баир, а вечер, климайки от изтощение, се редеше за доене. На отиване и връщане, препъвайки се в камънаците, овцете ниско навеждаха глави и ги мушеха между другарките си. Смятаха, че така ще се скрият от сатъра в уречения ден. Преживяха на пресекулки и се надяваха, че няма много да ги боли. А щом мръкнеше, потъваха в мъртвешки сън. По оградата бяха намятани одраните кожи на посестримите им, които някога и за нещо се бяха осмелили да протестират. С блеене."

"Ще проблеем ли барем един път и ние, българи, в малкото дни, които ни остават до клането? Нямаме нищо за губене, защото във всички случаи ще ни одерат - дали днес, ако се обадим, или утре - ако мълчим, времевата разлика е несъществена. Проблеем ли, поне няма да мрем мърцина и ще имаме надежда да спасим агнетата.

 

Всички знаем, че "изборите" на 2 април ще бъдат фалшифицирани. Нещо повече, датата 2 април е избрана поради окултния си смисъл. Сумата от цифрите в нея е равна на шест.

 

Всички знаем кои ще "спечелят" тези "избори" - ПП и ДБ, които в действителност не са подкрепяни дори от 1% от българските гласоподаватели. И вечната мафиотско-терористична организация Герб, чийто избиратели като автомати "гласуват" по безотказни престъпни схеми.

Всички знаем, че ПП, ДБ и Янкев ще съставят "работещо правителство", а Герб доброзорно ще ги "подкрепи".

Всички знаем в името на какъв мрачен сатанински укрофашизъм ще бъде създадено такова правителство - вкарването на България в Третата световна война и приемането на Истанбулската конвенция. Физическото и морално унищожение на етническите българи. По-далечната е цел е заграбването на хубавата ни българска земя и заселването й с пришълци.

Всички знаем какви ще са първите стъпки на такова уродливо правителство на конци, дърпани от задокеанските канибали - налагането на дива цензура, преследването на "неполиткоректните", тотален полицейски терор и политически убийства - точно както в Украйна."

"Всички осъзнаваме какъв кошмар е надвиснал над нас и въпреки това продължаваме да мълчим. С отпуснати ръце и наведени глави. Просто стоим и чакаме сатъра да ни тресне по тила.

Защо бе, българи, ЗАЩО?

Та ние не трябва да позволяваме на малоумните българоубийци Киро Простака, Асенка Василева, Колю Минчев Желязната ограда, Мравояда и Гнома - със специалния им наставник Лорер - дори да се измъкнат от къщята си. Не трябва да допускаме да се движат по улиците! Трябва да предотвратим демоничните предначертания, чиито кухи изпълнители са тези инфантилни биороботи!

Ама не било демократично?! Гнус ме е от тая демоНОкрация, които ни повелява да избираме по фалшиви "правила" убийци, плюли на всякакви правила! Кое е по-важно - животът на българските деца и съществуването на България или привидностите на някаква "демокрация", цинично опразнена от демократизъм и елементарно уважение към човека?

Хванати сме в капана на поредните "избори без избор". Изборният кодекс си е същият - напълно порочен. И на 2 април 2023-а ще се състои поредната гавра над българския народ.

На 2 април сме поканени на екзекуция. Нашата собствена екзекуция."

Не трябва да чакаме тоя ден, а да се вдигаме още сега - митинги ли ще са, гражданско неподчинение ли ще е - но достъпът на ПП, ДБ и Герб до властта трябва да бъде преграден! Другият начин - избирателите да гласуват за малка партия с национална платформа - е с предизвестен крах. Фалшификаторите са предвидили такъв вариант, няма да допуснат тази партия да прескочи четирипроцентната бариера и хищно ще разпределят помежду си гласовете, подадени за нея.

Ако се люшне яростното множество по площади и улици, платените от чуждото посолство колачи ще побегнат с подвити опашки! Всички мекерета са страхливци, а народът няма какво да губи! Все още държим нишките на съдбата в свои ръце. Все още можем да осуетим плановете на българомразците и да спасим Отечеството си от фашизъм, какъвто и Третият райх не сънувал! 

Но трябва да излезем от кошарата и да се борим за бъдещето си! Трябва да докажем, че не сме стадо, а гражданска армия! Времето изтича - остават само двайсет и два дни! Днес! А утре ще бъдат още по-малко!

Това са безценни дни, които Господ ни дава за действие! Защо ги пилеем?

Милена Върбанова 

8 Коментара

Констанца

преди 1 година

По точно не може да бъде казано. Жалко обаче, че съдбата на стадото е безнадежно предопределена и скоро добър овчар то няма да види. Да, единствено изилизането на улицата е някакъв изход, но те и за това са се погрижили. Явно, за нас, българите, примерът на гърците, на французите, на израелците и другите подобни не е заразителен. Ние просто гледаме...Изпод юрганите..., до топлите бедра на жените си... Единствено се чува "гласът на викащия в пустинята"...

Коментирай

Доброглас

преди 1 година

Милена, уважавам нещата, които пишете, и в много отношения Ви се възхищавам! Но нека не се самобичуваме и наричаме с всякакви епитети. Може би българският народ е по-мъдър от гърците или французите и знае, че улицата винаги може да бъде употребена по грозен начин, както неколкократно и стана у нас. Защо не замислим варианти на заявена пасивна съпротива, мълчаливи бдения, лични и общи молитви към Бога, масови декларации и петиции? Народът има нужда от интелигентно водителство.

Коментирай

Иванов

преди 1 година

Доброглас, няма такъв филм в природата. Човешкото общество копира буквално ужасите на дивата природа, че и ги надхвърля в особено големи размери, щото в дивия свят всеки хищник се бори за да напълни стомаха си, при хората алчността е без граници. И милионерът и беднякът имат еднакви стомаси, но жаждата за власт води до войни с хиляди човешки жертви. Колко излишна беше тази война в Украина, а хиляди млади хора изгоряха досега в нея, щото англосаксонците и колониалният запад не можа да прости на русия загубата на колониите, а сега загубата на тъй наречен световен ред, когато Щатите могат да грабят ненаказани. И това се вижда и без много ум. ТАКА ЧЕ АЛЕГОРИЯТА ЗА СТАДОТО И НАС БЪЛГАРИТЕ Е ТОЧНА. хайде да не се обиждаме, овце сме, добитък.

Коментирай

ИвайлоК

преди 1 година

Текстът по-горе е като по Захари Стоянов! - един епизод от "Записките" му, който няма как да забравя - Нощ, българите, скрити зад дуварите, тихичко си шепнат един на друг: "Утре турците щели да колят...!". Тогава, преди 50 години, като ученик, не можех да си представя, че това е възможно - да говорят така, и да чакат...

Коментирай

Доброглас

преди 1 година

Иванов, разбирам думите ти - помня казаното от Виктор Франкъл: „След Освиенцим знаем на какво е способен човек, а след Хирошима знаем на какъв риск е изложен.” Но Словото, върху което искам да се съсредоточа, е: „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.” /Йоан 1:5/ Отвъд свидните жертви и безкрайната човешка алчност войната е духовна...

Коментирай

Илия

преди 1 година

Права си , но късно е либе за китка. Всичко свърши с влизането в Нато и ЕС. Гладни идеалисти патриоти срещу охранени на хранилка, които имат мнооооооого да губят е почти мисия не възможна. Единствено, малко верятно поредно освобождение от русия или промяна пак от нея на световния ред. За добро или лошо ние сме обречени да сме с нея, колкото и да ги вбесява и Бг и чужди измекяри.За съжаление българина няма шанс да въстане, по трдиция той се спасява по единично. Приятна вечер.

Коментирай

Доброглас

преди 1 година

Слагам и тук линк към съобщението с градовете, конкретното място и часовете на Похода за мир на 12.03.2023 г., неделя: https://allevents.in/sofia/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%97%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%B0/200024134165113

Коментирай

Милена Върбанова

преди 1 година

Благодаря на всички за изключително интересните и мъдри коментари! Благодаря за хубавите ви думи, които ценя и пазя в душата си. И аз си мислех за молитви, но има моменти, когато "лозето не иска молитва - иска мотика". По повод казаното от ИвайлоК - има множество подобни случаи, в които осъдените на смърт не бягат, "защото ще ги убият". Обяснява се с безумната надежда на осъдения, че в последния момент ще стане чудо и ще го помилват. А народът отдавна е казал: "Помогни си сам, да ти помогне и Господ!" Благодаря на Доброглас за линка!!! Отпушва се! И няма да има спиране!

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.