Започвам да се отчайвам за референдума за еврото. Не дали ще се състои, а като стане какъв ще е резултатъ

Започвам да се отчайвам за референдума за еврото. Не дали ще се състои, а като стане какъв ще е резултатът.

За втори път говоря с мой близък - 50-годишен мъж, средно образован, живеещ на пъпа на София. С неопределена професия, без трудов стаж и шанс за пенсия, освен социална като навърши някакви години, не малко на брой.

Пак го питам, ти продължаваш ли да мислеш, че 1000 лева заплата ще бъдат 1000 евро? Това е от предишен разговор. Той е станал малко реалистичен, е не веднага, но ще се изравним с Европа. Кога, бе пиле златно? Ми, как кога, ето Гърция, Испания и ние като тях.

От което аз вдигам кръвно по телефона.

Нито мога да му извадя аргументи, нито той ме чува: всички, които са с евро са богати, та и ние така.

Така, ама корец!

Какво да му кажа?

Единствената ми надежда е, ако има референдум младите тъпанари да не участват. Обаче няма да се събере бройката, задължителна за референдума - толкова колкото са били на последните избори.

Затова апелирам на 2 април да не участваме в поредната игра на предизвестени избори на тия същите, които бяха досега, и така има някакъв шанс по-разумните хора в един референдум да спасят българския лев.

Иначе с това промито поколение затриваме България.

Бойкот на изборите на 2 април и после всички на Референдума!

Не се смейте! Чудя се какво да правим?

Зоя Б. Деянова