След като даде повече от милион на нерегистрирана в момента на спечелване на поръчката фирма за ненужни билбордове във възхвала на европредседателството, след като даде стотици хиляди лева за ненужен, а оказал се впоследствие и краден клип за великото събитие на дружество, основано броени дни преди да спечели, след като даде повече от милион за коктейл в Народния театър с куверт над 100 евро на калпак при цена в мишленовия ресторант на хотел Мажестик в Кан от 69 евро, министерството на Лиляна Павлова е потрошило и още близо милион грешна пара, както разбираме. Също като при останалите поръчки научаваме от онова, което фигурира съвсем официално в съответния правителствен регистър.
Срещу 832 800 лева небезизвестната с провалени големи поръчки СИЕЛА печели „осигуряване на система за управление на събитията, акредитация и регистрация на делегациите за целите на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г”.
Даже не е нужно да се коментира, че това са пъти повече пари от необходимите за създаването на една елементарна програма, да не говорим и за стотиците чиновници, занимавали се със същата дейност, която е възложена на въпросната система. Забавното е, че по думите на същите чиновници, системата така и не е заработила, или поне – не като хората, та се налагало те да си правят екселски таблици. По старата система на старата школа.
Ден и половина не стигна на министерството да коментира официално въпросите на 19 минути по темата до редакционното приключване на броя. Неофициално ни се обясни, че „никой от колегите не се бил оплакал”, като става въпрос за журналистите, за чиито акредитации всъщност въобще не идеше реч. А и сами се оказахме неволни свидетели как не работеше системата, приложена и за форума 16+1 миналия уикенд, организиран от същото министерство, та се наложи след 2 седмици мъка с ръчен труд да се осъществи акредитацията ни. Това показа нашата нагледна проба как работи „системата”.
Какво имахме предвид като казахме, че поръчката е спечелена от единствения кандидат без опит, или по-точно с лош опит в осъществяването на подобни поръчки. Ето откъс от статията ни Как СИЕЛА взе 550 000 лв. за портал, който се оказа просто сайт от 19.03.2014 г., който в цялост можете да прочетете, заедно с Лиляна Павлова, раздаваща милионите от нашия джоб за нищо и половина на 19min.bg: "Даваме думата на Даниел Денев – представител на българското Moodle общество с неговата статия Хронологията на един абсурд от Bglog.net с цитати от Computerworld, без да вземаме отношение по въпроса или да поддържаме тази или онази позиция:
„Факти: Лексис (консорциум на Сиела и Лекс.бг)
"усвояват" близо 550 000 лв. (500 000 за портала и около 50 000 за учебниците), а представя със сериозно закъснение по проекта сайт (не портал!) базиран на софтуер с отворен код (абсолютно неподходящ за целта) в пълен разрез с неговия лиценз.
Много важен е въпросът: За какво точно са взети парите по онази част от проекта (договора), касаеща софтуерната платформа. За незапознатите: Освен http://moodle.orgсъществува и нещо наречено http://moodle.com и тук само ще спомена, че ще бъда изключително старателен в стремежа си да ви запозная как точно е дефинирано комерсиалното използване точно на този софтуер наречен Moodle, предвид мащаба на проекта последното е твърде подозрително. Кое е позволено и кое НЕ (от лиценза)- също! Много, много важен е и друг въпрос (всъщност сложен-съставен въпрос) :
Знае ли МОН, че извършва престъпление? Ако НЕ, кой ги държи на тъмно и кои са тези които трябва съвсем ясно да извадят нещата на светло? Ако ли пък ДА, това означава, че те (МОН) умишлено съдействат за извършването на престъпление в нарушение на лиценз за комерсиално използване на софтуер с отворен код.
Цитат: "... Ясни са две трети от изпълнителите за електронното учебно съдържание ..." -Всъщност нищо не е ясно!"
http://19min.bg
