Признавам, че за първи път наблюдавам отвътре предизборната кампания и съм кандидат за депутат /то, както се казва, никога не е късно да станеш за резил/. Със сериозно недоумение наблюдавам "колегите" кандидати и живея с усещането, че някой от нас не си е на мястото.
Ето днес, например, незлобливо преглеждам фейсбук и рЕзко налетявам на Цецку, който си прави предизборен джогинг. Пот и мъдрости се леят от камерата, а аз оставам с усещането, че политикът трябва да пробягва по пет километра сутрин, докато ръси идеи как да се добере до осми апартамент с асансьор.
След това пък ме сполетяват отровните, които смело си точат кръвчицата, преди да източат кръвта на народа. Марчето и Хаджимравин жертвоготовно пререждат елементите от махалата, които редовно дават /продават кръвта си и заснемат благотворителната акция с предизборна цел. Марчето разчуствено споделя, че сега дават кръвта си, за да покажат, че давали, а не вземали. Що пък не, тя едно време беше декларирала 36 милиона лични спестявания като депутат, та явно има какво да дава. Така, че......май и от предизборните агитации и от номинираните за "Оскар" кръв се лее......Леко погнусена продължавам напред в неравната агитационна битка.
Попадам на фенка на опонентите, която злорадо ме пита дали мога да клекна 30 пъти. Ми принципно мога, но все пак питам госпожата каква е връзката със законодателството и управлението на държавата. Отговорът ме сразява: "На пазара като се избирали овце, се гледало най-здравите да се вземат! Затова и оглеждала кандидат-депутатите!". Тук засрамено се оттеглям от диспута с избирателката, защото осъзнавам, че няма как да се впиша в пазара на овце. Обяснявам накратко, че мога да й цитирам наизуст около 30 закона и подминавам нататък.
Приятел пък тази сутрин ме съветва да омайвам електората с вдигане на 300 кила от лежанка. Върло споря с него с твърдението, че майка ми ме е учила по-тежко от 100 грама да не вдигам и то от маса. Явно и щангите отпадат като предизборна агитация.
Целуването на сополиви хлапета явно също отпада заради вирОЗА. Раздаването на козунаци не е моето амплоа, пък и Великден е далеч. За съжаление, понеже съм разсипница и не пестя от закуски, не мога и кинти да раздавам за кампанията. Ей, например, Магарешки, пестил, синът му износвал стария му Майбах и човекът може да отдели 464 000 лева за две телевизии да го рекламират....
И все си мисля, че съм като ръб в басейн от кръгли топки. Някак си тези акции ми идват в повече. Още повече, когато са инцидентно за кампанията. В Народното събрание никой няма да ни кара да тичаме /изключвам случаите на подгонване от разярени избиратели/, нито ще ни кара да вдигаме 300 от лежанка или 30 клека. Нито пък да си точим кръвчицата. Пък и нещо нямам спомен Левски и Ботев да са раздавали пържоли, хляб и кИбапчета на народа.
Мога да дам само това, което имам. Не съм тичала около Гребната в Пловдив. Не съм дарявала кръв по време на кампанията. Не съм раздавала пари и храна. Аз бях на протестите около 193 дена - в Пловдив и в София. Аз бях на Шипка - почти всяка година. Аз бях там, където хората имаха смелостта да се изправят срещу престъпниците и мафията, управляващи държавата. Аз бях там, където правото и справедливостта трябваше да бъдат защитени. Аз бях там - една от вас, каквато и ще си остана. Защото пътят към ада започва с това да се приемаш на сериозно и да се смяташ за специален. Аз съм една българка. Нищо повече. Но съм готова за всичко в името на България.
И смятам, че за депутат е по-важно да има почтеност, морал, идеи, трудов опит и най-вече любов към хората и вяра в българите. И за него най-важно да е да работи за България! Сигурно изглеждам ретро на избирателите. Но пък съм си аз! И няма да се променя.
Елена Гунчева - водач на листата на ПП "Възраждане" в 16-ти ИР - Пловдив-град и втора в листата на ПП "Възраждане" във Видин.
