Интересни сблъсъци очакват здравеопазването, ако се стигне до шарено коалиционно управление. Програмата на „Има такъв народ“ предвижда изваждане на част от болниците от Търговския закон и въвеждане на нов статут – обществено лечебно заведение. На този фон „Демократична България“ говори за приватизация – обещава се преглед на всички държавни общински болници с оглед смислена приватизация.
От „Изправи се“! не говорят за големи земетресения в структурата на системата, но пък искат преразглеждане на Закона за публичните предприятия. Точно по този закон в момента текат назначения в бордовете на всички държавни болници, дори и в енергетиката. В „Изправи се!“ са убедени, че Законът е променен, за да може между две правителства в бордовете да се назначат кадри на ГЕРБ.
Част от конкурсите вече приключиха. Те показват отчетлива тенденция за бетониране на някои шефове за още поне три години, въпреки че на места бордовете се подменят. Противно на всякакви уверения, че новият закон ще повиши прозрачността и обективността на назначенията, има сериозни съмнения за реваншизъм и безпринципни рокади. Какво се случва зад кулисите в държавните болници?
Прекалено рано или твърде късно
Провеждането на конкурсите току преди края на мандата няма как да не изглежда подозрително. Всъщност те закъсняха, но нямаше никакъв проблем срокът да се удължи допълнително. В първоначалния си вариант Законът за публичните предприятия предвиждаше органите на управление на болници и всички останали държавни предприятия да бъдат назначени чрез конкурси по нов ред в едногодишен срок – от 8 октомври 2020 година. Срокът съвпадна с разгара на първата по-сериозна вълна на Ковид-19 и бе удължен с четири месеца.
Още при дебатите БСП изразиха съмнения, че ще се проведат псевдоконкурси, на които ще бъдат назначени верни партийни кадри. Мнозинството обаче не прие идеята за отсрочка, за да се проведе реално състезание и през февруари и март конкурсите започнаха. По силата на новият закон в големите държавни болници конкурсните комисии са две – Министерството на здравеопазването избира директор и свой представител в борда, а Комисията в Агенцията за публичните предприятия и контрол провежда втори конкурс за независим представител в бордовете. Тази конструкция при големите лечебни заведения цели да гарантира обективен избор на независими представители, но е силно съмнително дали това ще се случи. В малките държавни болници конкурсите за всички позиции се провеждат от Министерството на здравеопазването.
Превдоконкуренция
И на двете нива – в Министерството на здравеопазването и в новата Агенция конкурсите текат на два етапа: писмена концепция и устно събеседване, като темите се припокриват. Самата конкурсна комисия в Агенцията би трябвало да е с участието на трима независими експерти, но кои са те, остава в тайна. Резултатите от всичко това са твърде любопитни. При много от големите болници до писмен изпит има допуснати две повтарящи се имена – на Владислав Божиков и Славка Георгиева. В нито един случай тези две лица не стигат до устно събеседване и конкурсът на практика се оказва състезание с един кон. Интересното е, че навсякъде двамата са допуснати по документи, тоест отговарят на формалните критерии и са представили концепция. Тъй като оценяването не е публично, не може да се разбере за какво точно става дума.
Има и още един странен момент в конкурсите – резултатите им не могат да се обжалват, за да се разбере доколко те са обективни съвсем изчезва. Па тази формулаа след отстраняването на Божиков и Георгиева в надпреварата за независим член на борда на „Александровска“ болница остава един единствен кандидат – Димитър Буланов. Това е бившият изпълнителен директор на „Александровска“, който обаче междувременно стана декан на Медицинския университет в МУ. Сега той ще влезе в управлението като независим член на борда. Същата картина – един допуснат кандидат на устно събеседване след отстраняване на Владислав Божиков и Славка Георгиева има още в УМБАЛ „Свети Георги“- Пловдив, УМБАЛ Плевен, специализирани болници по рехабилитация – национален комплекс, УМБАЛ „Света Екатерина“. Така резултатът от тези конкурси се оказва предизвестен още преди те да са приключили.
Все пак има и големи болници, при които още има някаква надпревара за независими членове на борда. В „Пирогов“ за тази позиция са допуснати до устно събеседване двама кандидати – Валентин Димитров и Константин Димов. Двама са допуснати до устно събеседване в специализираната болница по онкология – Асен Николов и Веселин Петров. В УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ са допуснати трима кандидати до устно събеседване – Петър Марков, Красимир Гигов и Живко Христов.
Бетоноране
В конкурсите за директори представителите на държавата, провеждани под шапката на Министерството на здравеопазването, настоящите ръководства за ръководства се бетонират за следващите три години. Такива са случаите с „Пирогов“, УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, „Александровска“ болница и на УМБАЛ „Св. Екатерина“. В УМБАЛ „Георги Странски“ в Плевен директор остава Цветан Луканов, но има интересна промяна в управата – като представител на държавата влиза Калин Поповски, бивш депутат от ВМРО.
Изготвеният за първи път годишен доклад за дейността на публичните предприятия, в който попадат и големите болници, не хвърля особена светлина по темата с основание ли старите ръководства на тези лечебни заведения. От доклада става ясно, че рязко влошаване на финансовия резултат има при болница „Света Екатерина“ и загубата на болницата в Плевен от 110 хиляди лв на 1,1 милиона лева през 2019 година. “Александровска“ болница пък поддържа постоянно ниво на загуби от около 6 милиона лева. Оправдани ли са тези финансови резултати и с какво старите нови ръководства са допринесли и ще допринесат за тях, можем само да гадаем.
Запазване на старото ръководство има и при по-малки болници, където всички членове, включително и независимите, се избират от Здравното министерство. Такъв пример е УМБАЛ Пловдив, където бордът на директорите се възпроизвежда на 100% без никаква конкуренция и промяна.
Реваншизъм
На този фон стават особено интересни болниците, при които има промяна. При тях вече се появиха и твърдение за реваншизъм спрямо неудобни директори. Голямо напрежение има в Университетска болница „Царица Йоана“- ИСУЛ в София, където се подменя цялото ръководство. Болницата ще е с нов директор Любомир Пенев, който сменя досегашния професор Бойко Коруков. Нови в управата са професор Йорданка Узунова и независимият член Борислав Първанов. Пенев е млад икономист по образование и досега е бил в борда на „Майчин дом“ като административен заместник-директор. Назначаването му на мястото на досегашния директор професор Бойко Коруков, който има огромен опит в болницата, повдига традиционния въпрос – може ли хора без медицинско образование да управляват големи болници?
„Губи се целта на това, което правим. Една Университетска болница е място за лечение, за обучение на студенти, за наука. Нищо от това не сфигурира в управленските договори, а квалификацията, която бе допусната като алтернатива на медицинското образование за заемане на ръководен пост от икономисти – здравен мениджмънт, е много куха“, коментират хора от бранша.
Смяната на Коруков се обяснява с натрупана вражда с настоящия министър Костадин Ангелов покрай кампанията за избор на нов ректор в Медицинския университет. Напрежение има и в педиатрията, където конкурсът бе наистина оспорван за всяка една от позициите. Тук досегашният директор, известния невролог Димитър Русинов, отстъпва поста на анестезиологът д-р Благомир Здравков, също сочен за близък до Костадин Ангелов.
Източник: в. „СЕГА“
