Днешният монолог на високото момче на българския гняв беше грешка

Искам да си кажа.

Няма спор, статуквото бива избутвано бавно в ъгъла, а мафиотското всевластно чудовище пуска дебелия си задник по една пързалка, от която няма връщане. Сега ще трябва да почнем да работим комуникационно с хората, които бяха целенасочено отблъснати, отвратени и отказани от изборите в последното десетилетие. Избраниците на народа следва да се погрижат да преобърнат едни трупани, затлачени нагласи.

Твърде дълго парламентът беше тъпа махленска сбирка. Там не е нужно да има любов и разбирателство. Там е място да се срещат и сблъскват челно идеи, стратегии, планове, политики. И всяко решение да бъде плод на градивен сблъсък. Все още вярвам, че промяната е възможна. Но за да се случи, трябва различните по вид, вкус и характер нови политици да потърсят пътеката на диалога. Не само като политици. Като хора.

Трагично ми е писнало от чужди монолози. Чувам достатъчно много себе си, за да слушам и как властници се опияняват от собствения си глас докато мятат кървави обещания на тезгяха пред мен. Днешният монолог на високото момче на българския гняв беше грешка.

Но и от чужди грешки ми е писнало. Имам си достатъчно мои.

Радослав Бимбалов