Една от най-големите опасности пред обществото ни е да не изгуби усещането и най-вече мотивацията за промяна. И тук не става дума конкретно за избирателите на една или друга политическа сила, а за онази социална съвкупност, за онази половина от българските граждани, гласували за промяна. Независимо дали са умни и красиви, фенове на джаза или пък на чалгата, независимо дали работят в рекламна агенция или щавят пилета по кланиците в Белгия и Нидерландия, независимо дали оставят 20 лева бакшиш в ресторанта или с 20 лева пазаруват, за да нахранят семейството си, между всички тези хора има много общо. И това е мотивацията за промяна. Тя е събрала заедно всички тях, независимо от огромните различия помежду им, независимо и от факта дали с гласа си са подкрепили "Демократична България", "Изправи се БГ! Ние Идваме!" или пък "Има такъв народ".
Не знам дали с говоренето и поведението си господата Станислав Трифонов, Тошко Йорданов и Филип Станев клатят статуквото, но със сигурност клатят мотивацията на част от обществото, готово да понесе дълбока промяна. Няма как дебелашките шеги тип "български праймтайм" и киселото излъчване да дават кураж на тези, които са гласували тук, в тази страна, да стане друго.