Веднъж, по друг повод и в друг текст бях писал, че всяко диво прасе може да открие случайно трюфели, но опитните знаят, че трюфелите растат най-често под дъбове. Епидемията, причинена от SARS-CoV-2 сякаш ни отне здравия разум и продължаваме да търсим трюфели там, където не растат.
Повод за този кратък текст са безбройните въпроси към мен по всички възможни пътища на комуникация - аналогови и дигитални, с висока и ниска разделителна способност, в писано или изречено слово, с тревога и надежда, с упование и страх.
Представям отговорите си под формата на 13 становища по 13 дискусионни точки.
Тези отговори са основани на достатъчен обем научна литература, както и от натрупания личен клиничен опит с болни и преболедували от COVID-19.
Тези становища са лични и не ангажират никого, освен мен. Предоставям ги за информация на любознателни приятели и любопитни журналисти, за да не търсят напразно трюфели в тръните.
1. Имаме среща със силно контагиозен вирус, който заразява повече, по всяко време и всеки сезон, по-лесно и по-тежко, с по-висока смъртност и по-дълги последствия от обичайните респираторни вируси, с които се срещаме.
2. Не, не е леко грипче, дори не е обичаен грип, а по-опасен, по-коварен и по-инвалидизиращ вирус.
Само глупакът повтаря два пъти една и съща глупост. Може да съм леко оглупял, но все още не съм напълно глупав. Мазохистите разкатаха майката на садистите, казваше Константин Павлов.
Опасно е да сме безкрайни мазохисти!
3. До този момент SARS-CoV-2 и неговите варианти вече убиха над 20 000 сънародници и годишната смъртност на българите за 2020 г. се покачи с 15.4% (16.7 хил.). Почти 700 000 американци са загубили живота си в битката с вируса, повече от зловещата грипна епидемия през 1918 г.
4. Противоепидемичните мерки по време на пандемията сведоха почти до нулеви нива заболеваемостта от грип,
но не успяха да спрат коронавирусната пандемия, което само по себе си говори за инвазивния характер на SARS-CoV-2, който се оказа непредвидимо по-инфекциозен и по-вирулентен от грипа, умел бегач на дълги разстояния, артист в моноспектакъл с безброй персонажи, изкусен играч на рулетка, в която ние хвърляме заровете, а той обира печалбата.
5. Ваксините не оправдаха напълно оптимистичните ни очаквания, защото не са достатъчно ефективни, за достатъчно дълго време, за да осигурят колективен имунитет. Затова трябва да признаем с прискърбие, че наличните до момента ваксини не са единственото оръжие, което ще ни осигури победата. Тяхната ефективност срещу възможно инфектиране пада постепенно и сравнително бързо, като намалява значително след 5-6 месеца от края на ваксинационния цикъл. Запазва се приемлива ефективност срещу хоспитализация и смърт (между 80-90% в различните проучвания), но тя не е достатъчен аргумент за твърдението, че ваксините ще ни спасят от натрапника.
Остава ни надеждата в очакване на бленуваните пан-коронавирусни ваксини или лекарство.
6. Ваксинираните се заразяват и заразяват останалите, но с по-нисък интензитет, поради най-често по-оскъдната симптоматика при заразяване и по-ниския вирусен товар в горните дихателни пътища. Този извод има своите нюанси според времето на заразяване и принадлежността към някоя от рисковите групи, което не изключва и тежко протичане на болестта.
7. Боледувалите изглежда имат по-дълготраен имунитет от ваксинираните, но също се реинфектират (вероятно и заразяват), макар с много по-нисък индивидуален риск от неваксинирани и неболедували. Има и изключения, но те следват причинно-следствената връзка на изключенията, описани в точка 5.
8. Посочените данни налагат максимално бързо да се реши въпроса за усилваща трета доза и на двете групи - ваксинирани (по-рано) и преболедували (по-късно) - особено за възрастни над 65 години и рисковите групи с придружаващи болести, защото макар и наличен по-дълго от хуморалния имунитет (антитела), клетъчният имунитет не е вечен, при някои по-продължителен, при други по-кратък, защото допуска реинфекции и предвидимостта на тяхната тежест е невъзможна.
9. Поради късия срок на ваксинална ефективност, спазването на комплекса от противоепидемични мерки - лични и обществени - е задължително условие за намаляване на тежестта на епидемията и отслабване на индивидуалния и обществен удар. В противен случай, ваксините ще бъдат по-тежко компрометирани, защото не успяват да се справят сами.
10. Необходимо е обществото да разбере, че вирусът е по-инат от нас и можем да го елиминираме само с упорство и разум, със задължително ваксиниране на поне две обществени групи - учители и медици - които са водени от професионалната мисия да служат на обществото и да дават личен пример в ситуация на обществен риск. Ваксинирането на работници от социалната сфера, обществения транспорт, хранителните вериги, държавни и обществени учреждения е силно препоръчително и трябва да се случи с упорити и обосновани послания.
11. Учениците са преносители на инфекция, въпреки твърденията на мастити медийни експерти, и са непосредствена опасност за своите родители и по-възрастни членове на семейството. Те трябва да спазват противоепидемичните лични мерки, да носят маски в общите коридори и пространства, още по-добре и в клас, да бъдат тествани два пъти седмично на входа и изхода на седмицата, а стаите да се проветряват, дезинфекцират и да имат ефективна климатична инсталация. Да не ползват асансьорите и да избягват групови събирания.
12. В контекста на писаното до тук, ваксинационните сертификати (паспорти) губят своето значение и са като скъсан самар върху елитен жребец, като сертификат на участник в маратон, който не е финиширал, като печат върху туристическа книжка, като свидетелство, че си видял сянката на вируса, но не и него. Не е достатъчно сигурно, че един ваксиниран, който не спазва противоепидемичните мерки е по-малко рисков за останалите, отколкото един неваксиниран, който се отнася отговорно към тях.
13. Справедливо е да признаем, че груповият имунитет е непостижим и този контекст вече е неубедителен в стратегията на ваксинационните кампании, особено при нашествието на проблемните варианти.
Финални послания
1. Ваксините са необходимо условие в битката за овладяване на епидемията, но само в комплекс с останалите противоепидемични мерки.
2. Ваксинацията е силно препоръчителна за всички възрастни и за рисковите групи.
3. Напълно оправдано е ваксинационния процес да обхване в пълен обем медици и учители, в максимален обем работещите в сферата на услугите и държавната и общинска администрация.
4. Противоепидемичният контрол в училищата трябва да се засили и преведе в необходимия обем.
5. Ваксинационните сертификати и сертификати за преболедуване са излишни и създават само напрежение в обществото без да изпълняват функцията, която им е възложена.
6. В очакване на заветното лекарство и пан-коронавирусна ваксина, приложението на трета усилваща доза не търпи отлагане, ако искаме да опазим максимален брой потенциални приемници на вируса, с непредвидими инфекциозни последици.
Д-р Коста Костов е професор по белодробни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Анна”; бил е дългогодишен ръководител на Клиниката по белодробни болести във ВМА, София, председател на Българското научно дружество по пулмология и фтизиатрия, национален консултант по белодробни болести към Министерството на здравеопазването и консултант на Националната здравноосигурителна каса. Той е председател на Управителния съвет на Фондацията за респираторна медицина „INSPIRO“, основател и главен редактор на списание за респираторна медицина и вдъхновение „INSPIRO“.
Ежегодно е избиран за "Лекар, на когото българите вярват", присъства в класацията "Най-добрите лекари". Носител е на годишната награда за есеистика за 2015 г. и 2018 г. на в. „Словото днес”, седмично издание на съюза на българските писатели. Член на Съюза на българските писатели и досегашен член на СБЖ.
Offnews.bg
