Ще запазим паветата на бул. "Дондуков", кълнеше се преди по-малко от три месеца столичният кмет Йорданка Фандъкова. От вчера обаче "пее" друга песен. Вместо да павира, ще фандира, сиреч ще асфалтира участъка между ул. "Раковски" и бул. "В. Левски". Както обикновено, извиненията са благовидни и в името на добруването на столичани. Асфалтът щял да свали нивата на шума, запрашеността и нямало да изнервя шофьорите. Ама това, че асфалтовите настилки в натоварените участъци в София след няма и месец-два стават на вълни, нито дума. Затова, че след зимата релефът им наподобява на швейцарско сирене и дупките по тях са коя от коя "по-живописни", кметът разсеяно мълчи. И защо да фокусира вниманието на гражданите върху тези нелицеприятни детайли, след като ремонтите на асфалта (той не е вечен като паважа), особено аварийните, са блага работа. Хем да демонстрира загриженост, хем да осигури работа на строителните фирми, хем да отчете дейност. Нещо като три в едно, само дето за сметка на данъкоплатците.
Номерът с паветата беше пробван вече на бул. "Прага", който в последния момент се лиши от тях и беше... фандиран. Аргументите бяха същите като за бул. "Дондуков". Все в името на столичани. Заповед на ексминистъра на културата Вежди Рашидов обявява всички паважни улици в София за недвижима културна ценност от местно значение. Защо ги рушим тогава и лишаваме столицата си от колорит? Защо я превръщаме в една от многото скучни асфалтово-бетонни джунгли, каквито по света вече има под път и над път? Ами да махнем и паветата от бул. "Гоце Делчев", че и жълтите от Ларгото, бул. "Цар Освободител" и "Московска". Понеже нервят шофьорите, запрашават и шумът от трафика по тях е по-висок, отколкото по асфалта. Като едното нищо ще го направи столичният кмет! Защото е къде по-лесно да остави валяците да фандират целия град, отколкото да признае, че не може да се справи с настилка, оцеляла над 100 години, и не може да намери майстори, които да я полагат и поддържат. Фандъци в София. Както е тръгнало, от край до край. Неспасяемо
