Разликата е само и единствено в мащаба, останалото са поразителни прилики. Двореца на Путин е огромна архитектурна ламя, на фона на която летните сараи на Доган приличат на скромня лятна виличка, а къщата в Барселона е просто едно бунгало.
В основата на тези три имота е незаконността, или по-скоро - надзаконността. Геленджик-Росенец-Барселона е оста "диктатор-диктаторче-диктаторченце". На фона на real estate решенията на Путин и Доган, Бойко Борисов изглежда мъничък и зависимичък. Може би точно от тях двамата.
Това са имоти, които не предполагат достоен живот. Приличат на пещери, в които да скриеш натрупаното богатство, да се затвориш вътре и да му се наслаждаваш в абсолютната самота, до която житейските ти стъпки са те довели.
В тези имоти има много страх. Това са "жилища", които не предполагат общуване с хората. За които и тримата упорито твърдят, че мислят.
Но най-жалкото е, че в крайна сметка става въпрос за имот. Мечтите на тези "визионери", на тези "пазители на етническия мир", на тези "незаменими водачи" в генезиса си по нищо не се различават от апартаментните въжделения на Цветан Цветанов, просто са много по-големи. Нищо повече.
Ако приемем, че двореца в Геленджик и сараите в Росенец са своеобарзно "сбъдване на мечти", то къщата в Барселона е прагматично жилищно решение, провокирано от редица обстоятелства. И това е някак нормално - Борисов е единственият реалполитик от тримата.
Всъщност става въпрос за едни малки хора. Много малки.
Мартин Димитров
