В метрото се засичам с добър познат, в една администрация е. Докато чакаме, обменяме формално общи фрази. Изведнъж той става особено нервен:
- Голата истина, май френд, е, че властта, шефовете, босовете от управлението масово се изповаксинираха вече! И нашата Мадам - и тя.
Те са имунизирани сред първите, а нас кучета ни яли. Вдигнаха медиите олелия за едни мушмуроци общински съветници [искам да се кача, обаче той не ме пуска, държи ме за ръкава!], но не им стиска да питат кои важни клечки - министри, зам.министри, председатели на агенции, директори, началници на ведомства, босове на структури, шефове на организации, големи кметове, областни управители и проч. властова каста - вече са се уредили с ваксини!
И при ваксинирането сме във фермата на чичко Оруел - повечето са равни, малцината са по-равни. И затова ни е сбъркано управлението на ковида и са сгрешени решенията за него - защото взимащите решенията са си взели мерките за себе си, а обикновените хора ще чакат до Второ пришествие.
...
Изведнъж неговото влакче идва, той бързо се намъква в него и ми маха за довиждане, оставяйки ме с разперени ръце, без да ми и дал дори едно междуметие да вметна....
Николай Слатински
