Не съм „шестата в света”, но ставам…
Имам топки и голям нос, който не се е набърквал в политически интриги
На този звъннали, на оногова се помолили, другиму си се пада по наследство, за да са кандидат-депутати. Един интелектуалец, втори не може да говори, трети го свързват с някаквото му шумно минало, четвърта шеста в света, ама за коя година и кой свят не става ясно.
На мен никой не ми се е обадил, но пък се смятам за интелектуалец след може би над 5 000 публикации в медиите и близо 15 издадени книги. Смятам се и за отличен певец и автор на песни, бил съм и модел, ако това помага. И не е никаква първоаприлска, че очаквам да бъда потърсен от някоя партия с акъла си, която освен, че ще събере с мен необходимия вот, ще се сдобие с един човек, който няма да очаква шест апартамента, нито ще провисне корем от ораторската банка, нито ще бръщолеви с диалект и незнание. Ако, санким, стана депутат, заплатата ще даря за деца в нужда или други затрогващи каузи. Казвам го сега, никога повече не бих го повторил, нито бих кокетничил с това. Но може би, понеже не балеринствам междупартийно, нито съм направил някога, някому мили очи, моят телефон не звънна и за тази кампания.
Нека се саморекламирам и със следното - че когато бъда някъде по света, България няма да се срамува, че съм неин избраник нито по външен вид, нито упражнявайки трите езика, които владея.
Българската политическа машина, за жалост, не иска да се модернизира и да покажа пълния потенциал на Родината, където освен познатите и казионни физиономии, виреят и друг сорт политически възможности. Е, да - някои нагарчат, но има избиратели с различен вкус. Повечето си мислят, ама той, Минчев нали е нещо такова, от ония, де, дай да не рискуваме. Точно такъв риск, уважаеми партийци, може да освежи и политическата ви партия, и имиджа ви пред света и да оставите следа в историята с подобна приложима ексцентричност.
Вземете Италия, една не по-малко консервативна, католическа страна, която си избра Чичолина за депутат. Помните я - родената в Унгария Илона Сталер-Чичолина, порно звезда и много мил човек. Казвам го, защото аз я доведох в България, а интересът към нейната визита беше по-уникален отколкото към всички короновани и звездни особи, които съм водил.
Не съм порно звезда, макар много да бих искал, но се смятам за звезда от екрана, от моите медийни появи, от скромните, но много искрени благотворителни действия, които съм предприемал.
Имам топки, дами и господа, макар да не съм футболист. Имам топки и голям нос, който не се е набърквал в никакви политически интриги, а топките са използвани не да ги лиже някой, а за да тежат на мястото си. Затова, уважаеми партии, заявявам своето намерение да вляза в политиката, да бъда народен представител и накрая може би ще се явя като независим такъв. Но онези, които ме посочат за техен избор, нито ще съжаляват, нито ще бъдат подведени.
Защото на 58 години постигнах всичко сам, имах търпението да градя кариерата си сам, шест години карах трамвай, за да имам правото да живея в София, учих във военно училище и съм много повече мъж от онези, на които животът е поднасял приоритети без труд. Не искам да гледате на моята изповед като самохвалство, това е просто една кратка автобиография, в очакването ми да бъда оценен в страната, която толкова много обичам и не съм предал. Политическото ми и човешко мото е „България, да не я изоставяме”. Пък и ще е яко - Евгени – министър на транспорта, Евгения- министър на културата.
Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg
