Вероятно всички имаме близки, които се отнасят скептично към новините, свързани с коронавируса. В моя случай това е майка ми, с която постоянно влизаме в спор, когато говорим за пандемията.
Тя е родена в самия край на Втората световна война. И напълно разбирам, че нейното поколение много държи на сигурността в живота, залагайки по-скоро на консервативните ценности. Но обстоятелството, че тя е лекарка с дългогодишен стаж, влиза в рязък контраст с нейното мнение.
Аргументите на майка ми
В името на истината: скептицизмът на майка ми няма нищо общо с конспиративните теории, а се дължи на нейното медицинско образование и на знанията ѝ. Фактът, че всички ваксини срещу коронавируса бяха разработени за по-малко от година, е за нея достатъчен повод да си зададе един принципен въпрос.
Нужни са били десетилетия, докато се постигне успех в борбата срещу детския паралич или едрата шарка, обяснява ми тя. А сега не е имало достатъчно време да се изпробва ефективността на ваксините, камо ли да се гарантира тяхната сигурност и безопасност. Щом са били нужни десетилетия за разработването на ваксина срещу хепатит Б например, как сега Pfizer, Moderna и сие успяха толкова бързо да пуснат на пазара своите препарати срещу Ковид-19, пита се още майка ми.
Оттам нататък на мен като журналист неизбежно ми се налага да защитавам медицината като цяло - и то точно пред майка ми, лекарката, която очевидно не е особено впечатлена от невероятния напредък в медицинските изследвания през последните 50 години. Тя и досега вярва, че единственото спасение от постоянните болки при менструация е в отстраняването на матката в подходящия момент. Освен това смята, че обрязването при мъжете е най-добрата гаранция за защита от предаваните по полов път болести.
В моменти като този се опитвам да ѝ обясня, че при коронавируса нещата стоят другояче - нито можем да го махнем с операция, нищо можем да го убием с антибиотик. Единственото решение на този етап е създаването на групов имунитет чрез масова ваксинация.
Ако не можеш да обясниш на една над 70-годишна лекарка, че при това положение ваксинацията е в неин собствен интерес, целият разговор заприличва на опита да обясниш на малко дете, че пясъкът на детската площадка не е за ядене. И в двата случая накрая се стига до сълзи.
При последната ни среща по Коледа майка ми постоянно сравняваше борбата срещу пандемията с борбата срещу ХИВ. Щом учените са успели толкова бързо да разработят ваксина срещу Ковид-19, защо още няма ваксина срещу СПИН? - пита ме тя. За нея това е поредното доказателство, че ваксините срещу Ковид-19 са чисто и просто лъжа.
Майка ми, способната лекарка, завършила навремето втора по успех във випуска си, очевидно не може да разбере комплексността на нещата: не разбира, че защитата на фармацевтичните патенти години наред възпира борбата срещу ХИВ; че САЩ - страната, която влага най-много в медицински изследвания, превърна навремето СПИН в предизборна тема и така на практика подписа смъртната присъда на хиляди хомосексуални; не разбира и какъв стремителен напредък бе постигнат в изследването на ДНК през последните 25 години.
По-добре да си мълчим?
Майка ми продължава да е убедена, че ваксината фатално ще промени нейната ДНК. И че ако справянето с един вирус е толкова лесно, СПИН би трябвало вече да не съществува.
Какво да правя сега? Да принудя майка ми да отиде на лекар, за да се ваксинира? Или да ѝ кажа, че съм я предупреждавал как обдишващите апарати може и да не стигнат за нея? И дали изобщо е честно да разпространявам нейните виждания, без да ѝ дам възможност да се защити? Или някои възгледи са просто неприемливи?
На семеен празник не се говори за политика и религия - това неписано правило отдавна го знаем. Може би трябва да включим и Ковид-19 в списъка със забранените теми. Дори това да означава, че сред гласовете, които ще накараме да замлъкнат, ще бъде и нашият собствен глас.
Автор Сертан Сандерсон
https://www.dw.com/
