От новия вестник „ФИЛТЪР“ ме поканиха да дам за първия им брой отговорите си за една анкета от 100 въпроса.
Известно време се колебах, но накрая реших, че мога да представя част от въпросните отговори и на аудиторията на тази страница.
Тъй или иначе, ние сме един приятелски кръг и може би ще ви бъде любопитно – и, да се надявам, и забавно - да опознаете малко по-добре вашия дописник.
1. Как се представяте пред хората?
Занаятът ми е такъв, че в повечето случаи това е напълно излишно.
2. Важно ли е за вас първото впечатление?
Не. Обичайно, то е измамно. Удоволствието е в бавното опознаване.
3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Останаха ли още балами, които изобщо вярват в нея? Любовта се подхранва главно от въображението, а то отдавна е дефицитна стока, скоро и съвсем ще липсва. Силиконът превзе и любовта.
4. Допускате ли лесно хора до себе си?
Да.
5. Какво може да ви извади от равновесие?
Много неща. Не успях да се науча да се владея. По-рано, в телевизията, най-много ме вбесяваше апатията към общата работа.
6. Компромисът, който не бихте си позволили?
Да се откажа от нещо, в което вярвам.
7. Какво може да ви разплаче?
Натъжават ме спомените за родителите ми – колкото повече се отдалечаваме във Времето, толкова по-завладяващи стават те. Дори стават по-реални от реално преживяното. Не можеш да ги заровиш някъде и да ги забравиш. Няма гробища за спомени.
8. На какво най-често се смеете?
На ония маниаци – главно политици, които си мислят, че са много важни за съдбините на България. А, всъщност, са важни единствено за джоба си.
9. Последната книга, която ви впечатли?
Понеже с тази анкета се опитвате да създавате мини-биографии, ето една превъзходна книга, която може да ви е от полза – „Странно племе. Семеен мемоар“ на Джон Хемингуей.
10. Последният филм, който ви впечатли?
„Момичето от Дания“ на Том Хупър /по телевизията. Транссексуалните революционери нямаше да предизвикат такова раздразнение, ако се придържаха към деликатната стилистика на този филм.
11. Любим художник?
По-скоро имам любими истории с приятели – художници и
колекционери, например: Б. рови из сергиите край Сена, попада на рядка гравюра на Гоя, след време я дава на С., след още време той пък ми я подарява, за да размишляваме накрая за перипетиите на нашия, по думите на С., „духовен събрат“ - тъжния шут на крал Филип Четвърти. Всичките ми картини „разказват“ и някоя история.
12. Любим писател?
Този въпрос не може да измъкне от мен само едно име – ние ще си отидем неначели се, понеже имаме „съдбата на читатели“, както казваше Борхес.
16. Любимо тв предаване?
Лесно е да кажа „Всяка неделя“, обаче винаги, освен „любов“, е имало и друго помежду ни – амбицията да измъкнеш още нещо от „другия“, то си беше направо битка. Не се учудвайте – винаги съм гледал на предаването като на живо същество.
17. Каква музика предпочитате да слушате?
Нямам някакво специално встрастяване, зависи от настроението ми. Веднъж една известна софийска снобка щеше да припадне, когато в колата ми тръгна някакво реге. Не знам откъде се вясна.
18. Политик, на когото вярвате?
На повечето от нашите политици все не им достига времето, за да им повярваме.
20. Историческа личност, на която се възхищавате?
Симеон Радев.
23. Любимо женско име?
Както казваше президента Кенеди, всяка жена заслужава внимание. Същото е и с женските имена. Впрочем, понякога зад една привидна обикновеност се крие голяма жена. Българите не заслужават/заслужаваме българките.
24. Какво научихте от родителите си?
Много се обичахме – без големи приказки. Научиха ме на обичливост.
27. Кое е любимото ви животно?
Майкъл Конъли беше писал някъде, че ако кучетата не отиват направо в Рая, Господ не си знае работата.
28. Мото, девиз или цитат, които следвате?
Харесвам „Истината е над нас“ – това е девиза на Мълъри, английският алпинист, който загива на броени метри под Еверест. Харесвам и други девизи – чужди или мои. Но ако събера всичко на едно място, май ще се получи „Бъди до край, дори отвъд края“.
29. Кажете един виц, на който искрено сте се смели?
Сещам се за един, понеже тия дни нашите политически
мъници без нужда се набъркаха в разправиите между
Русия и САЩ.
От милицията забелязали, че Гарабед всяка заран чака с
един огромен букет на Орлов мост – това се случва в първите години след 9 септември 1944-а година. Прибрали го и го питат, кого чака. „Американците“ – рекъл Гаро. „Е, как може такова нещо – ядосали се ония от милицията – нали така по-рано чакаше германците, после и руснаците?“
„Е, не дойдоха ли?“ – отвърнал Гаро.
Вечното нашенско чакане …
38. Какви са хората от приятелският ви кръг?
Най-добрите в своята сфера – звездните рейнджъри на българската публичност, изобщо - на моженето.
40. Кой е най-големият ви страх?
Гневът преобладава в него: човек си отива и все едно, че изобщо не го е имало. Това се случва непрекъснато с най-светлите ни личности. Не е справедливо.
42. От къде черпите информация?
На моите години – вече от преживяното. Текущата информация става все по-голям боклук. В Миналото – а то никога не си отива - има всичко, дори Бъдещето може да бъде провидяно там.
43. Как отсявате истината от фалшивите новини?
Това не е трудно, ако дълги години самият ти си бил новина.
45. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Очаквам глупаците да надделеят – най-после.
46. Искате ли да летите в Космоса?
Не. Какво да правя там? Космосът винаги е бил терен за романтични шашми на руснаци и американци – полза никаква.
47. Вярвате ли в извънземни?
Не. Освен, ако не припознаем за извънземни ония хора, които гледат да се отлюспят от човешкото в себе си. Те стават все повече.
48. Имате ли пророчески сънища?
Вероятно сънувам, но не помня какво. С едно изключение: преди петнайсетина години за кратко сънувах един и същи сън – наводнение, което залива къщата ни. След време проверих в „Съновника на Рафаел“ – това означавало, че ще ти умре съпругата. Така се и случи.
51. Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Предаността.
53. Има ли порок, който ненавиждате?
Не. Човекът ще е скучен без пороците си. Не харесвам
хора, които се къпят с дезинфектант.
54. Борили ли сте се със зависимости?
Не. Харесва ми да съм работохолик. Един от девизите ми е „По-добре да се съсипеш от работа, отколкото да ръждясаш“.
55. Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Да бъда ничий.
56. Имате ли хоби?
Колекционирам приятелства.
57. Бихте ли се определили като бохем?
Не. В днешна България няма бохеми, дори истински
пияндета няма.
59. Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Бавната смърт.
60. Вярвате ли в късмета?
Има го, главно за ахмаците. Както казва Народа „На ахмак пиле Господ сам му вие гнездо“. Аз съм си един бачкатор, харесва ми да съм такъв – и това е моят късмет.
61. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Няма такъв. Хващаш се за нещо, в което вярваш и продължаваш напред – без оглед на препятствията.
62. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На 77. Много съм напреднал вече и повече няма смисъл да броя годините, докато мога да правя това, което искам.
64. В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В такава, която не е прекалено овчедушна.
65. Кое, според вас, е най-голямото научно постижение?
Изобщо постижение: печатарската машина на Гутенберг.
67. Вярвате ли в конспиративни теории?
На тия от улицата – не. Но иначе, особено от 2001 година насам, високата политика е обзета от истински конспиративен бяс.
70. Интересувате ли се от спорт?
Все по-малко. Когато си гледал Пеле, трудно ще се
екзалтираш от Меси.
72. За или против пластичните операции?
Всеки има право да погрознее, както намери за добре.
73. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Няма как – 50 години си продавам лицето/образа, всички свикнаха с него, накрая и аз.
76. Страхувате ли се от новото начало?
Не. „Новото“ е опашката на току-що отминал „край“. Обичам да човъркам в познатото, никак не е лошо да оставиш някоя и друга драскотина в него.
78. Кой е най-незабравимият момент в живота ви до сега?
Животът придобива особена ценност, когато имаш куража да запазиш в паметта си всичко, което си преживял.
80. Коя е надеждата, която ви крепи?
Надеждата е нещо много коварно – и гледам да си нямам много вземане-даване с нея. Както казваше един автор, надеждата може да е най-жестокото нещо на този свят и да те убива по малко всеки Божи ден.
81. Вярвате ли в приятелството?
Безусловно. Винаги съм имал страхотни приятели.
83. Може ли да простите изневяра?
Не ми се е случвало да преживея точно този кеф.
84. Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Все още няма сигурна връзка с Отвъдното. Иначе им казвам от време на време нещо наум.
87. Кой е любимият ви момент от денонощието?
От полунощ до седем часа сутринта.
88. На кой народ симпатизирате?
На българския – той така и не може да схване, че трябва малко повече да обича себе си.
89. Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Докога ще се навъртат във властта толкова случайници?
90. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да
разговаряте?
Телевизионен мост с Ада, рубриката „Един въпрос – два отговора“, с участието на Хитлер и Сталин. Защо Злото е толкова устойчиво?
92. Кога свършва детството?
Никога – стареенето е връщане в детството, забавно е и дори красиво, ако не си изперкал съвсем.
93. С какво никога не искате да се разделите?
С хората, които познавам – и които съм познавал. И
чуждата смърт ни ограбва непоправимо.
94. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
„Не се отказвай“ – от Радой Ралин. Допълнен от мен – „ТЕ да
се отказват“.
95. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Абсолютно. Трябва да си предан на съдбата си.
96. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Останалите шарлатани са ми напълно достатъчни.
97. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Дори известни политици го правят – за да не забравяме, че има нещо сбъркано в тях. Не.
98. Каква е представата ви за щастие?
Обичам да припомням един отговор на генерал Дьо Гол.
Питаха го дали е щастлив и той каза: „Вие за идиот ли ме мислите?“
99. Как бихте искали да си отидете от този свят?
Тайно. Защото пак ще се видим.
100. С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Не им се бъркам. С каквото желаят.
***
„Урок по демокрация“ – художник Георги Трифонов.
Смутната 1990-а – с Радой Ралин в разправии с различните агитки пред телевизията.
Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
