- Един от големите ви успехи тази година бе разследването за “Хелп Карма”. С него показахте как тази фондация е разпределяла от парите от даренията за заплатите на свои служители и за годишни бонуси, част от които достигат до 80 хиляди лева. Как изобщо се стигна до него, г-жо Цънцарова?
- По начина, по който всеки един репортер работи - получих сигнал. С мен се свързаха хора, които имаха наблюдения над тази платформа. Дарители, които са подкрепяли различни каузи през нея и проследявайки какво става с хората, за които са дарявали, са си дали сметка, че има нередности в начина, по който се отчитат средствата. Разказаха ми наблюденията си, а аз
до последния
момент се
надявах да не
правя репортаж
по темата
Много ми се искаше техните подозрения и тревоги да бъдат опровергани от собствениците на платформата, защото си давах сметка, че в България има нужда от доверие в дарителството. Много болни хора зависят изцяло от добрата воля на други хора, които отделят от собствените си средства. Давах си сметка и аз, и колегите ми, че подобни материали ще разколебаят дарителите. И е възможно да накарат хората да спрат да помагат, което ние в никакъв случай не искахме да постигнем като резултат. Надявам се, че успяхме да се справим в тази деликатна ситуация. Поехме риска да разкажем какво се случва с дарителските пари с ясното съзнание, че след това трябва да продължим да говорим колко важно е добротворчеството, но и отчетността
- Колко време работихте по разследването, преди то да бъде излъчено по телевизията?
- Получих сигнала в края на лятото. Активната работа по тези материали продължи около месец. Преди това четох, проверявах, опитвах се да стигна до повече информация, така че да се подготвя и за интервютата, които последваха с представителите на “Хелп Карма”. Много се надявах тези интервюта да ме разубедят, да получа разумните отговори на всички въпроси, така че да не се стига до материала. Не исках да се окажат верни опасенията на хората, които се свързаха с мен.
- Интервютата ли наклониха везната, те ли ви убедиха, че разследването трябва да бъде видяно от зрителите?
- Със сигурност, да. През цялото време усещането ми беше, че представителите на тази платформа не могат да дадат конкретни отговори. Тези хора боравят изключително умело с думи като прозрачност, доверие, 100% отчетност, но зад тези думи не можаха да ми покажат фактология и убедителни аргументи. Те се опитваха да декларират своята готовност да отговорят на всичките ми въпроси. След двете интервюта с тях последва писмена комуникация, която, за съжаление, даде допълнително аргументи да покажем на зрителите всичко, което разкрихме.
- Лесно ли стигнахте до представителите на “Хелп Карма”, веднага ли приеха да се срещнете?
- Да, те са обичани събеседници в публичното пространство. Хората, които стоят зад фондацията, винаги са присъствали в медиите като положителни герои и за тях срещата с журналисти е възможност да привлекат повече ресурс, подкрепа. Така че те приеха веднага поканата ни за интервю. Първият ни разговор беше с Ралица Енева (член на Управителния съвет на фондацията - б.а.). С нея говорихме за собствените ѝ кампании в “Хелп Карма”, за това как е пренасочвала дарителски пари от тях към други кампании, без дарителите да са информирани.
Говорихме също и за кампанията на едно, за съжаление, починалo дете. Съществена част от събраните средства, които остават, след като детето губи битката с тежка болест, се озовава в една от нейните кампании. От друга страна пък, наша проверка показа, че това дете, за което са събрани десетки хиляди лева, е имало формуляри за безплатно лечение от НЗОК. Когато стигнахме до въпросите, на които тя не беше компетентна да отговаря, реших, че няма да е честно да продължим. Затова помолих за интервю и с председателя на фондацията. Тогава всъщност се срещнах и с целия им екип. През цялото време те бяха готови да отговарят, но не дотам, че да изяснят. Смятаха, че е достатъчно само да декларират прозрачност и откритост, но не и наистина да бъдат конкретни и аргументирани пред нас.
- Кои бяха най-големите ви опасения и трудности, докато работихте по този материал?
- Основното ми притеснение беше да не сбъркам, да не е грешна преценката ми, да не направя неволен пропуск по отношение на фактите. Аз пишех, проверявах заедно с хората, които ми подадоха информацията. След това Гена Трайкова (главен редактор на “Би Ти Ви Новините”) и Венелин Петков (директор “Новини, актуални предавания и спорт”) четяха текстовете, после ги гледаха и колегите ни от юридическия отдел. Прецизността е изключително важна в тези материали. Моето опасение беше да не допусна грешка, с която да подведа някого или да навредя на някого. Това е моя тревога, която имам за всеки материал, за всяко интервю, без значение от темата. Другото ми
притеснение беше
хората да не се
отдръпнат от
дарителството
С колегите решихме, че освен репортажите за “Хелп Карма” ще дадем думата по темата на хора с авторитет, които в годините са доказали своето отговорно отношение в подкрепата на обществено значими каузи. Бях приятно изненадана и от инициативата на група IT специалисти, които се обединиха, за да създадат добре защитена и прозрачна платформа за набиране на дарения. За броени дни те увлякоха в каузата си юристи, медици, хора от неправителствения сектор. Ние им дадохме възможност да представят идеята си и се надявам скоро да видим резултата от усилията им.
- Как се насочихте към журналистиката и винаги ли сте искали да се занимавате с телевизия?
- Никога не съм виждала друга опция пред себе си - от малка знам, че това е моето. Аз съм от Карлово. Там имаше клуб “Млад журналист”. Записах се в него, когато бях в 4-и клас, и не се отказах, докато завърших средното си образование. Винаги ме е привличала публицистиката, но най-вече работата с картина и звук. Дори не знаех какво друго да напиша като желание в специалностите, като кандидатствах в Софийския университет. Не си спомням какво беше второто ми желание. Бях наясно, че искам да се занимавам с журналистика.
- Как се промени журналистиката у нас, откакто вие самата се занимавате с нея?
- В момента гледаме, слушаме и четем материали, които могат да се наричат журналистика, и изкристализираха много ясно такива, които не може и не трябва да бъдат наричани журналистика. Те по-скоро са много по-близо до пропагандата, промотирането на идеи - политически или икономически, но в никакъв случай това не е журналистика. Затова смятам, че стана още по-важна ролята на хората, които имат желание да продължат да правят журналистика, репортажи, разговори, които да са изцяло в полза на зрителя.
- Показахте, че се справяте добре и като водеща на предавания - заместихте Антон Хекимян в сутрешния блок, докато беше в летен отпуск, след това и Светослав Иванов в “120 минути” за кратко. Къде се чувствате най-добре?
- Основното предизвикателство е да правя разговори, които носят смисъл. Темата определя формата, която ще изберем. Например - ясно е, че случаи като “Хелп Карма” изискват да бъдат разказани в репортаж и бях приятно предизвикана да работя по тази тема. От друга страна, предизвикателства са и интервютата, които имах възможността да направя, докато замествах Антон и Светльо. Не мога да ви дам конкретен отговор. По-скоро темата е определяща коя е моята форма в определения момент.
- Остава ли ви достатъчно време за семейството, имате две малки деца?
- Искам, не искам, трябва да ми остава, иначе съпругът ми няма да оцелее, ако не остави и на мен част от времето с децата. (Смее се.) Да, има моменти, в които е по-сложно намирането на приемлив баланс между работата и семейните ми задължения. Децата изискват непрекъснато внимание, не ги интересува дали имам много работа, или нямам.
- На колко години са синовете ви?
- Малкият е на година и половина, големият е на три години и половина. Малки са, единият е по-близо до бебе, отколкото до голям човек, а другият е по-близо до голям човек, изключително взискателен голям човек. На него не може просто да му кажеш: Направи това! Трябва да проведеш разговор, при който да използваш разумни аргументи, той да стигне до убеждението, че трябва или не трябва да свърши нещо.
Имам трудни моменти, в които имам много работа. Такъв беше периодът с работата ми по “Хелп Карма”. Съвпадна и с това, че
синовете ми
трябваше да си
останат вкъщи
за 3 седмици
В общи линии тогава мен ме нямаше вкъщи не само в работните дни, но и в уикендите, което беше изцяло за сметка на баща им и на наши близки приятели, които го отменяха на моменти и ни помагаха в грижите за едното или за другото дете. Наистина е сложно да се намери истинската формула за баланс, но е въпрос на ситуация. През повечето време все пак графикът ми е лесно предвидим и съм на разположение на децата ми и сутрините, и вечерите.
- Гледали ли са ви по телевизията, знаят ли какво работите?
- Да, знаят. Малкият ми син сочи телевизора и казва: “Мама”, като ме види там. Разпознава ме. Интересът на големия към работата ми се изчерпа след първото ми появяване на екрана след майчинството. Гостувах на Светослав Иванов в “120 минути”, където масата е огледална. Когато се прибрах, пуснахме да изгледаме разговора ни. Единственото, което детето каза, беше: Мамо, защо нямаш крака? Мисля, че оттогава не е обръщал внимание дали ме дават по телевизията.
- Как се промени животът ви последните няколко месеца заради пандемията, която промени дневния ред на всички ни?
- Със сигурност има някакво количество страх у мен за близките ми, за това да не пренеса заразата на тях, да не се окажа опасна. За съжаление, никой няма усещането, че ако се окаже в трудна ситуация, ще срещне и ще получи адекватна медицинска помощ. Живея с надеждата, че не е далеч времето, в което ще се отървем от маските и дезинфектантите. Старая се да бъда изключително внимателна, да спазвам всички мерки и изисквания, за да съм безопасна и за себе си, и за близките си.
- Как ще посрещнете Коледа?
- Вкъщи със семейството си. Сега е времето да си стоим вкъщи.
- Голяма ли е отговорността да сте репортер на годината?
- Това е една прекрасна традиция в Би Ти Ви, която много харесвах още преди да съм част от екипа на телевизията. На рождения ден на "Би Ти Ви Новините" насочваме вниманието към тези от нас, които са се отличили с материалите си през годината. И това не са само репортерите, но също така операторите, монтажистите, продуцентите и кореспондентите в страната. Да получиш висока оценка за труда си от колегите си, това е едно от най-важните признания. От тази гледна точка, аз съм щастлива и благодарна. От друга страна, наистина е отговорност . Искрено се надявам да оправдая оценката към работата ми и с всичко, което предстои да правя.
- Би Ти Ви ви избра за репортер на годината на 20-ия си рожден ден - как се поддържа толкова дълго доверието у зрителите според вас?
- През една част от тези 20 години аз съм зрител на Би Ти Ви, а през друга част имам удоволствието и привилегията да работя в телевизията. И от двете позиции разбирам защо новините и актуалните предавания имат доверието на зрителите. Мисля, че каквито и турбуленции да се случват в обществения и политическия живот, публицистиката на Би Ти Ви остава вярна на принципите на журналистиката Ц безпристрастно, но критично отношение към събитията, поднасяне на бърза, но и проверена информация, последователност в търсенето на отговорите. И това е обяснението ми за дългогодишната и дълбока връзка със зрителите - според мен хората имаме инстинкт да избираме тези, които с постоянство се борят за доверието ни.
CV
Завършила е журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”, както и магистратура по мениджмънт в Нов български университет
Става част от екипа на Би Ти Ви през 2013 г. и е сред най-ярките разследващи журналисти у нас
Носител е на редица отличия, сред които награда от фондация “Радостина Константинова” (2013), отличие от фонд “Валя Крушкина” (2014), приза на НБУ “Журналист на годината” (2014) и признанието от СБЖ за най-добър “Млад журналист” (2020)
Eкипът на "Би Ти Ви новините" я избра за "Репортер на годината" за 2020-а
Омъжена, има двама синове
Мария Цънцарова
https://www.168chasa.bg/
