ПОЛИТИКАТА КАТО ПЛАДНЕШКИ ОБИР

От какво се нуждае един пладнешки обир?

От тайна.

Ако обаче става дума за общински пари или пари на данъкоплатците - как ще се запази тайна?

В Нова Загора кметът и общинският съвет вдигат такса смет четири пъти.

Би трябвало тези заседания да са публични.

Би могло тези заседания да се излъчват по интернет.

Но не - общинският съвет в Нова Загора гласува и дебатира тайно, при закрити врати.

При опита на общински съветник да излъчва с телефона си, самият кмет блъска телефона и съветът прекратява нахалния опит за публичност. Гонят навън човека, опитал се да снима, все едно е дошъл пиян на работа.

Психеделични истории.

Публичността е унижена от кмета, който ръси захар по улиците на Нова Загора - срещу катастрофи.

Вместо харченето на ОБЩИ ПАРИ да е публично до най-малкия детайл - реално тия хора се крият в общината и правят, каквото си искат. В София как е?

В момента вдигат цената на осветлението в столицата - почти на същия партизански принцип, все едно общината е тяхна землянка.

Щом могат - правят го.

Има само един въпрос - кой е този народ, дето търпи това?

Моят, славният, измъченият народ - не му отива това. Това е пладнешки обир. Ние свикнахме да ги търсим - от малкия обир, та чак до чудовищни престъпления.

Тишината ги пази. Зловещата тишина, в която някой тихичко пее - “... дорде е мъничка змията...”

Змията вече не е мъничка обаче. Пладнешкият обир продължава. Пазете тишина, роби мои, робини и робчета.

Пазете тишина.

Мартин Карбовски

https://www.lentata.com/