ПРЕРАЗКАЗ ПО ЕДНА МНОГО ТЪЖНА КАРТИНКА

Монологът на бившия прмиер, произнесен сърцераздирателно на т. н. ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ на 14 февруари 2022 г. в 18:30 ч. по повод къщата в Барселона, ще остане в историята на журналистиката и политическата драматургия. Ще остане като нов и неизвестен досега журналистически жанр - пресконференнция, на която няма журналисти, няма въпроси, няма отговори.

В кадъра се мярка грациозната фигура на Севда и някакъв силует на самотен и непознат мъж. Няма ги дори фамозните Ива и Беновска. Не се идентифицират репортерите на "Труд", "24 часа", "агенция" ПИК... В тази тягостна и печална обстановка туловището на Бойко стърчи самотно и извиква съжаление - все едно наблюдаваш болен и безпомощен човек и, колкото и да ти се иска някак си да материализираш хуманност и съчувстие, оставаш безсилен.

За мен като обикновен зрител и слушател, това е най-големият медиен провал на Севда, защото Бойко едва ли може вникне и разбере в дълбочина сюжета, който тромаво изигра публично, а телевизиите много му "помогнаха" падението му да изглежда още по-внушително. Севда би трябвало веднага да хвърли оставката си и никога не се връща в занаята "Връзки с обществеността", защото буквално закопа своя патрон и работодател. Или да рзкаже кой и как я принуди да забие нож в гърба на Бойко?

Всъщност, картинката е не само тъжна. Тази картинка е възмездие, придружено с унижение.

Любо Кольовски