Поредно запалване на българското знаме в Македония поражда въпроса дали протестните ноти на българското МВнР са адекватен отговор на подобна гавра с националните ни символи.
Първото запалване бе от активисти на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и този факт бе някакво оправдание за властите.
Но тогавашното обещание на вътрешното министерство на Република Северна Македония за строги наказания на виновните се оказа блъф, защото няма дори наложена административна глоба на виновните лица.
По същото време директорът на държавната Македонска информационна агенция отправи брутални обиди към българския външен министър, санкционирани от премиера Заев само с отстраняването му от поста, но не с уволнението му от агенцията.
Запалването на българското знаме във Вевчани, по време на забранен от властите фестивал, също ще бъде отминат от властите, които с бездействието си поощряват антибългарските изстъпления.
Добрата новина е, че провокационните действия и липсата на реакция от официално Скопие всъщност подкрепят българското вето на македонското еврочленство.
Дори за слепите и глухите на Балканите вече е ясно – в Република Северна Македония има толкова силни и трайни антибългарски настроения, че нито един договор за приятелство не може да ги потуши. И българско съгласие за членство в ЕС ще е капитулация пред разюздания македонизъм
Дошло е време нашето МВнР „да отзове за консултации в София българския посланик в Скопие“. Този нормален и често прилаган в практиката дипломатически ход дори вече е закъснял.
Какво чакаме, за да направим тази неизбежна крачка?
Може би пияни тълпи трябва да нападнат българската мисия в Скопие, за да отзовем нашия посланик?
Велизар Енчев
