Все си мисля, макар да ненавиждам Мутрагеньо и Шайката Му, че общото ни българско спасение не е в омразата, а в любовта! Впрочем, това е заветът и на Създателя, но не само спрямо българското племе, а за човечеството като цяло! Тонове от книги са изписани за любовта като единствения път към Човешкото, но ако не я усещаме в себе си, то писаното слово е излишно!...
Напрегнати сме, ние българите, фундаментално раздвоени в преживяването на действителността! И може би със съжаление ще трябва да признаем, че това е наша историческа съдба! Ако се замислим наистина колко много се мразим помежду си, то със сигурност ще се отвратим от самите себе си!
А най-парадоксалното се свежда до въпроса, дали обичаме дори човека до нас?!...
Ей такива терзания ме сполетяха одеве, докато разхождах моя прекрасен английски сетер Рони, тук, около нас, в поляните между 57-ми и 56-ти блокове в "Дианабад"... Онези старите, на 16 етажа, ЕПК от времето на "соца", срещу "Минстрой" (Мултигруп) - погрознелите и с ръждясали тераси... Толкова грозни са на вид, че отдалеч човек едва ли ще помисли, че и в тях е възможна любовта... И изведнъж ме връхлетяха думите:
На моята Мая!
Обикнах те в момента,
в който те видях,
в очите, устните, косите,
и в звънкия ти смях!...
Желаехме си наша стая,
отдалечена от реалността,
в която да сме си във Рая,
а не в илюзиите на глупостта!...
И неусетно се изнизаха годините,
щастливи и особено прекрасни,
грижовни бяхме към децата и роднините,
но настоявахме да знаят, че сме ясни!...
Да разберат, че любовта ни
не може никой да отнеме,
защото обичта в сърцата ни
се е превърнала във Време!...
Но не във времето
с началото и края,
в които се усеща бремето,
а в любовта, с която сме в безкрая!...
Душите ни и след смъртта ще се намерят,
тъй като много, много силно се обичат
и нищо, нищо земно няма да померят,
защото в любовта ни вечна те се вричат!...
Искам да ви кажа да се обичате помежду си, български жени и мъже, но и да обичате съседите си, да обичате съкварталците си, нищо, че някои изхвърлят боклуците си от терасите, да обичате съгражданите си, да обичате сънародниците си, нищо, че имате много основания да ги мразите!...
Защото Пътят да премахнем не само Мутрагеньо и Шайката Му, но и всяка потисническа власт, не е в омразата, а в просветлението за любовта, която единствено може да ни даде Шанс за Бъдещето!...
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!...
П.П. И да не забравя - утре моят приятел адвокат внася подписана от мен молба за разрешение за протеста, за който писах по-рано през седмицата: "Подкрепа за Елена Йончева"! Протест, който можем да осъзнаем като "Любов в Името на Истината", а не като омраза!...
Проф. Людмил Георгиев
http://pogled.info
