Междинните избори за американския Конгрес са на 8 ноември и обещават сочна мръвка за ценителите на политически зрелища и метафорични дворцови кръвопролития. Вече дори повечето традиционно подкрепящи управляващата Демократическа партия медии и социологически агенции предричат, че Републиканците почти сигурно ще си върнат контрола върху долната камара на американския Конгрес, тази на представителите, а съдбата на Сената, вещаят те, виси на косъм и до последно ще възбужда интригата на Капитолия.
Тази перспектива поставя американския режим в трудна ситуация. Изтерзаната администрация на Джо Байдън редува провал със скандал, а дори де факто пълният пакет с медийни услуги не е в състояние да прикрие срамотиите на властта край минаващата през Вашингтон легендарна река Потомак. Тези дни нейните води са мръсни, мътни и в очакване да понесат по течението си доста политически трупове.
Рейтингът на президента Байдън е рекордно нисък, а дейността му в предизборни условия представлява каскада от гафове и унижения. Историческата инфлация и непосилните за все повече американци цени на горивата го принудиха да моли властите в Саудитска Арабия да изчакат с планираното от ОПЕК намаляване на дневния добив на петрол с 2 милиона барела за след междинните избори в САЩ. В зрелищен жест на внушително унижение от пустинното кралство отказаха на американския президент. Някои анализатори видяха в този ход на Рияд подкрепа за Русия, други го интерпретираха като логично преследване на собствените им интереси, но мнозина се обединиха около мнението, че отказът е орязал от геополитическата тежест на Байдън.
И така в края на тази седмица се разбра, че администрацията на навършващия 80 години след три седмици демократ възнамерява отново да прибегне до стратегическия петролен резерв на САЩ и да вземе оттам още 15 милиона барела предизборно. Описват решението като акт на отчаяние и паника, но Байдън на всяка цена иска да свали или поне да стопира цените на горивата преди вота.
Тук е моментът да припомним, че именно тази администрация обяви война на петрола, прекрати огромни енергийни проекти на собствена територия и направи всичко възможно за превръщането на зелените кошмари едновременно в религия и закон.
Резултатите са икономическо блато, което може да погълне управляващите Демократи. Те са в безизходица – от една страна трябва да подкрепят правителството в Белия дом, но от друга се чудят как и кога да се отърват от Байдън. Последните му публични изяви са мъчение за всеки, който е длъжен да хвали дрехите на голия цар. Джо на няколко пъти се ръкува с въздуха, а преди седмици потърси в пълна зала наскоро починала в катастрофа дама от Конгреса. Несвързаните му приказки за „ядрен Армагедон“ отпреди дни също не помагат особено за рейтинга на властта и шансовете на партията му.
Байдън спешно се нуждае от някаква ПР поза и прожекция на сила за пред електората. „Ястребите“ на „постоянния режим“ край Потомак разчитат на добри бойни новини от Украйна, или поне нещо, което те да представят като добри новини за Демократите и тяхната многомилиардна подкрепа за източноевропейската страна. Ала настроенията сред публиката, която всъщност плаща сметката, са коренно различни. Отдавна не е имало такъв драматичен разлом между политическите послания на властта и реалните проблеми на хората.
Повечето американци очевидно не са убедени, че следва да търпят лишения в името на война в страна, за която не са чували и която едва ли ще успеят да намерят на картата. Да не говорим за иронията, която извира от устрема на Демократите да пазят границите на Украйна, докато отварят широко тези на САЩ. Хаосът по пропускащата милиони нелегални мигранти южна граница с Мексико е чудовищен проблем, за чието потулване омерзителната медийна омерта не е достатъчна.
Историческият ръст в уличната престъпност в големите градове, от десетилетия управлявани от Демократическата партия, също не помага особено в предизборния период. Налагането на агресивна трансджендър идеология и пръкването на десетки клиники за смяна на пола дори на непълнолетни, допълнително засилва усещането, че партията на власт се е превърнала в сборище на безумци и фанатици.
Да не говорим за продължаващата нездрава фиксация по Доналд Тръмп. Лошият вкус от преследването на политически опоненти заплашва да вгорчи още повече резултатите на Демократите. Ако не още на 8 ноември, то със сигурност на следващия президентски вот. Все повече избиратели намират за особено отвратително и твърде тревожно подчиняването на разточителния репресивен апарат и превръщането му в де факто еднопартиен инструмент за институционален терор.
Когато службите се ползват за нечисти намеси отвъд Океана, например, това не засяга толкова средностатистическия Джо. Но когато „дълбоката държава“ превърне половин Америка в мишена, а президентът държи реч, в която оприличава десетки милиони свои съграждани на „полуфашисти“ и „заплаха за демокрацията“, тогава ситуацията е драматично различна.
Междинните избори на 8 ноември няма да решат плетеницата от проблеми на американската политическа система. Но вероятно ще влошат допълнително състоянието на една самозабравила се световна власт, все още способна да прецака живота на всеки нормален човек - от Тексас до Търговище.
Автор: Владислав Апостолов
https://trud.bg/
