Слави Трифонов вече е явление. Стоейки вкъщи и без предизборна кампания, направи партията си втора сила на 4 април. На 11 юли е на път да я направи първа, след като не записа и един присъствен ден в парламента като депутат. В карантина или не, кандидат-депутат или не, при големи или малки скандали в държавата, него го няма публично от плът и кръв. Той е фейсбук статус (Слави Т. Трифонов). И така задава посоката на вятъра – най-дигиталният политик в дигиталната ера.
Тия дни Трифонов се отказа от място в следващия парламент и настана кратка кавга. Коментатори предрекоха срив на ИТН заради решението му, той отвърна: „Истината ще стане ясна вечерта на изборите”. В този спор той е прав, тъй като вотът за него е ирационален.
Той е новият месия на България,
много по-малък от предишните, но все пак месия. Дали е бил авер с Борисов, с мутри, чалгар ли е или не, свършил ли е нещо в краткия парламент или просто се е изгаврил със статута на представител на народа ... – всичко това няма значение. Ако ще сега на Карибите да се оттегли за месец, едни 600 000 българи (вероятно и повече) ще го провидят като най-загрижения всеотдаен чистач на българските обори. От една страна те са доста мръсни, а от друга – българинът обича без (само)критичност да се заплесва по спасители.
По-интересната тема около Трифонов е друга. Той очевидно има много тайни, политически и лични, които, живейки като фейсбук профил, се превръщат в истинска мистерия. Именно отговорите й са ключът към заплетената политическа развръзка в България.
Тайна е дали Трифонов наистина смята да въвежда мажоритарни избори в два тура, партийна субсидия от 1 лв. и другите нереализирани искания на референдума от 2016 г. Той неведнъж е казвал, че именно заради тях влиза в политиката.
Ако ще управлява – това е, за да ги сбъдне.
Само че нито една партия – независимо дали е протестна или от статуквото, не ги прегръща накуп. Ако Трифонов твърдо смята да реализира желанията на референдума, значи няма да намери партньори за каквато и да е коалиция. Ще управлява все някой, но не и той. Ако ще пет пъти през три месеца да се ходи на избори.
Втората тайна е как ще задържи при себе си депутатското мнозинство. Историята сочи, че новите партии бързо се разпадат. Депутатите на „Атака” например бяха дисциплинирани чрез запис на заповед, при ГЕРБ ушите и ръцете на Цветан Цветанов вършеха тази работа. Около Симеон Сакскобургготски спояващ елемент бе сладостта на властта, но още първият мандат се превърна в епос на разпада на царското войнство. Досега не е коментирано публично как точно Трифонов ще задържи единна партията си. А трябва, защото рисковете се огромни, още повече, след като не е депутат. Всъщност, ситуирайки се като лидер на сянка, той
взаимства от късните Ахмед Доган и Иван Костов.
А му е твърде рано да е като тях.
Третата енигма е има ли въобще план в главата на Трифонов – за каквото и да е. Тръгна на избори (4 април), ама не ходи по предизборни срещи. Стана депутат, но депутатства единствено в клетвения ден. Сега вече няма да е народен представител, защото знае да носи отговорност, обаче я носеше и като формален такъв; кани се да я носи от „една друга институция – като му дойде времето”. Точно такива мисловни конструкции роди Трифонов, те издават единствено тактика „Ден да мине, друг да дойде”.
Четвъртата тайна е може би най-важна – здравословното му състояние. Темата е деликатна, неприятна за публично обсъждане, но вече не е просто лична, защото Трифонов е сред главните политически фактори. Трябва да е ясно - позволява ли здравословното му състояние да е пълноценен политик. Ако да - ситуацията е една. Ако не – значи няма да е нито премиер, нито президент.
Така или иначе, Трифонов трябва да се въплъти. Досега поведението му носеше успех. Но няма да е за дълго.
https://www.segabg.com/
