В "Тази сутрин" по "bTV" г-жа Деница Сачева каза, че целта не е г-н Борисов да бъде изслушан в парламента, а да бъде подложен на унижение. Това е теза, която "ГЕРБ" развиват в последните дни.
Прави ми впечатление, че "ГЕРБ" са в зоната на някаква пълна имагинерсност, използвайки изключително условни понятия, на база на които изграждат спорни хипотези, които обаче се представят като единствените възможни истини.
Накратко: "Ако той би се явил в парламента, той би бил унизен, защото те това биха искали". В общи линии, това изречение относително ясно описва моментната представа на "ГЕРБ" за света.
Очевидно г-н Борисов не е в състояние да си представи общество, в което той еднолично (или почти еднолично) не определя дневния ред.
"ГЕРБ", Борисов и г-жа Сачева са хора на чувствата и емоциите: те говорят за обиди и унижения, за сръдни и цупене. Спомням си миналото лято, когато г-жа Сачева (тук е моментът да уточня, че аз я харесвам и ценя като мой колега от комуникационните среди и като професионалист в нашата област) първо заявяваше как ще ми прости, после ми даваше морални оценки, а най-накрая чисто и просто ме блокира. Това дребно действие показва тежка политическа неадекватност.
Когато (все още) най-голямата партия в страната се движи от крайни емоции, това е истински опасно.
На "ГЕРБ" им е трудно да си представят факта, че и извън тяхната партия съществуват знание, познание и експетност. Очевидно през последните години те толкова са били заклещени и оплетени между своите, че не са видяли нищо друго, освен собствения си кръг.
Тези последни седмици разкриват и ужасяващата логика (или по-страшно даже, ужасяващата нелогичност) на начина, по който е управлявана страната ни през последните години.
Това, което разбирам аз е, че "ГЕРБ" имат съвсем различна представа за държава и държавност от общоприетата такава.
Вчера г-н Борисов прибегна до политически конспирации и то, не за да гради доверие спрямо собствената си партия, а в опит да руши доверието у другите политически субекти.
"ГЕРБ" са в собствен свят. И все по-ясно се вижда, че той е тежко фикционален и връзките му с действителността са почти и напълно прекъснати.
Мартин Димитров
