Един малък отчет пред приятелите и последователите на тази страница за периода декември 2018/май 2021 година, по данни на Фейсбук:
388 публикации
2 милиона 593 хиляди 868 харесвания – средно по 6685 на публикация
405 хиляди 986 споделяния
203 хиляди 485 коментара – средно по 524
6 милиона 904 хиляди 705 ангажирания
Няма нужда да ви казвам друго, освен да ви благодаря…
Иначе, всичко наоколо е наред.
Политиканите ни са се впили свирепо един в друг.
Накрая, както вървят нещата, всички ще останат под развалините. Трийсетината дни до изборите на 11 юли, ще ги довършат.
Никой от главните герои на Театрото няма да се измъкне читав, защото фабриката за сплетни и мръсотии работи денонощно и безмилостно.
За Народа пак не остава време.
Никой не говори за него, с него пък – съвсем. Сякаш ги е страх…
Да, страхуват се, защото подло го изоставиха.
В тази страница неведнъж е ставало дума за това.
***
Нашите политици не познават народа си. Някои от тях не познават дори себе си.
Веднъж един сърбин каза следното: „Вие, българите, като народ трябва да обичате повече себе си!” Знаменито. Може да се опита някой ден и това.
Народът все е приласкаван от поредния политически магьосник, който сетне се оказва най-обикновен шарлатанин.
Няма по-мерзка свобода от тази да ругаеш и мразиш Народа си. Това тук върви с пълна сила.
Народа , дори да е слушал само с едно ухо онова, което е изговорено като политика от 30 години насам, би се оварварил напълно. Съмнявам се, че това вече се е случило – но, все пак, милиони хора поне са наясно, че политиката е човекоядство.
Политиката – или онова, което тук минава за „политика“ – сякаш вече е обречена. Тя няма никаква връзка с Народа . Той е само един фон, на който шутове или псевдо-диктатори играят сценките си.
Не сме чували да възразяват, когато ги определят като хора на Москва, на Вашингтон или на полата на Меркел – но и никога не се самоопределят като хора на Народа .
Едно от постиженията на Прехода и на сакатите му довереници е, че принудиха Народа да свикне с всичко – с всеки негодник, дори и най-големия, с всяка свинщина. Нещо повече - малко са вече хората, които все още си дават сметка, че са свикнали с една непоносима неестественост.
За годините на Прехода, Народа изтърпя – и все още търпи – чудовищни издевателства. Сред тях и фалшификациите и дори „умъртвяването“ на Миналото.
Истината е, че Крадците/приватизатори си позволиха да се отнасят свински с Народа – и изобщо не им потърсиха сметка за това. А те откраднаха/насилиха част от Народната Душа.
Повече от една четвърт от Народа , близо два милиона души, се изнизаха от тук – тихомълком, без да напсуват дори за сбогом, толкова безнадеждна паплач им се виждаха тукашните управници, че дори не заслужават и една попържня. Това е една от най-важните присъди, издадени по времето на Прехода: махаме се, не ставате за нищо, няма никакъв начин да се оправите, не струвате и една псувня.
Сега всеки негодник може да човърка из Народа, както намери за добре. Особено се стараят придворните лакеи, сякаш са им спуснали последната парола, а може и сами да са се досетили - бива ги в това проклетите лисунгери, те и несънуваните сънища на Властниците могат да тълкуват. Паролата е ясна: шибай Народеца, за да въздигнеш/възнесеш Властта – която и каквато и да е тя. Шибай Народеца, за да не шибаш Властта. Рови из Народа, човъркай – все ще успееш да му припишеш някаква вина.
Много отдавна вече имаме два Народа : грамадното мнозинство Победени, които впрочем съградиха Наследството - и една малка прослойка от Равнодушни, които утре също ще бъдат победени, със сигурност.
Това е присъщо на всички, които се набъркват в нашенската политика - посочете ми само един-едничък екземпляр, който от 1989-а насам да е казал ясно и на висок глас, че обича народа си, който да е съставил простото изречение: „Обичам те, българино“. Няма да успеете - този емоционален импулс не може да се роди в мрачното им политическо съзнание, изпълнено със сметки и корист, с дребнавост и неосъзнато презрение към истински важното. И досега се случва да чуеш някой политически главанак, който ръси поредните си глупости, високомерно да нарича България „тази страна“ - сякаш той самият не идва от най-мътните й подмоли.
Направиха Народа на нищо.
Позволиха и позволяват на мрачни типове да се отнасят към него като към парцал, да ругаят светците му, да го предизвикват всякак.
Представяте ли си, как злословят насаме по адрес на Народа – щом не се свенят и публично да го ругаят.
Държат се с него като със смъртен враг.
Стига сте си мерили лилипутския ръст с Народа.
Той никога и за нищо не е виновен.
Не го използвайте като параван за немощта и мерзостта на Политическата Секта, която не се умори подло да мълчи.
Толкова са заети със свадите помежду си, а доста често и със собственото си его, че нямат никакво време за Историята, за Народа да не говорим. Прецапват от афера в афера и само гледат да не си оцапат чепиците.
Прехода се оказа едно копеле, което си беше ясно още от началото, заченато и дундуркано с пазарлъци и компромиси; проект, лишен от Народната енергия и участие, на Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат – да сърба отровната попара, която други са я надробили, да консумира резултата от гламавите упражнения на случайни хора с Властта, това и нищо повече. Така постепенно съвсем го изключиха от играта, която играят от 30 години - да си седи настрани и да оскотява, колкото си ще. В това имаха успех, грандиозен при това – накъдето и да погледнеш, виждаш само знаци на Погрома, а Народът се е превърнал в истинска развалина. Няма статистика, в която да не му е отредена скотска роля – но и с това Властниците свикнаха, ако изобщо са му обръщали внимание.
Две свети думи липсват от речника на Властта: Народ и Бъдещe
Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
