Предизборната кампания вече започва. Ританията по кокалчетата между различни политици, формации, коалиции и отделни самосиндикални играчи стигат най-високо цирково ниво. Тролската армия вече работи на пълни обороти, като калта, хвърляна навсякъде, полепва и ни кара да си мислим, че всички са маскари.
Целта на управляващите и троловете е да ни убедят, че тези, които са срещу тях, не стават. Подхвърля се частична истина, която се украсява с грозна лъжа. Дребни политически грешки се представят като престъпления срещу човечеството, а национално предателство се поднася като загриженост за европейската ориентация на България. Размятат се едни програми и високопарни думи, докато загубим представа за реалността и започнем да живеем в розовите илюзии на политиците.
А всъщност нещата са простички и ясни. Кои според мен са най-големите проблеми на България:
1. Демографската катастрофа на българите. Каквото и да си говорим, това е най-същественият проблем, защото българската нация изчезва. Всяко второ дете е с майчин език, различен от българският. Младите хора напускат, по-скоро се евакуират от територията, а техните деца вече са граждани на чужди държави. Всеки политик и партия трябва да дадат отговор как да се преодолее тази катастрофа и то незабавно. Със стратегии и програми, видя се, че не става. Стратегии има, деца няма!
2. Здравеопазването е в колапс. Не заради ковида, а заради това, че направиха живота и здравето стоки за търговия. Ликвидирането на малките болници, лишаването на цели райони от достъп до здравна помощ, липсата на добре обучени кадри, които да заменят тези, които се пенсионират, клиничните пътеки, които се усвояват /а не се лекуват болни/, точенето на пари от страна на здравната каса и болниците превърнаха живота в скъпо удоволствие. Незабавната и ефективна реформа в здравеопазването е належаща и всеки политик трябва да отговори какво предлага той.
3. Образованието е тотал щета. За тридесет години стигнахме дотам, че аз да зная повече неща от тези, които завършват с отличие гимназиалния курс. Днешните ученици не знаят основни неща от граматика, история, биология, география. Учебниците са в жанра "Ако щете, вярвайте! Еврогейски приказки и други фантастични животни!". Липсата на гражданско образование, на практическа насоченост и на подготвени кадри водят до необразовано поколение, което не може адекватно да взема решения и да управлява живота си. Политиците трябва да предложат решение. Моето е да се преустанови незабавно влиянието на НПО-тата в училищата, учебниците да се пишат от практикуващи учители с доказан опит, да се одобряват от родителите и държавата, като се приема и одобрява само по един учебник. Еврогейските ориентации - вън от учебниците. България преди всичко останало при обучението.
4. Бизнесът трудно оцелява. Освен бизнесът, приближен до управляващите, другите трудно се справят. Сивата икономика е факт не само заради тарикатлъкът на българите, но и заради самото им оцеляване като бизнес. Трябва да се предприеме система от мерки за защита и подпомагане на семейните фирми, на малкия и среден бизнес, с преференции за запазване на работни места и откриване на такива в малките населени места.
5. Бедността е порок. Бедността е този слон в средата на стаята, който всички се правят, че не виждат. Милиони българи мизерстват. Стотици хиляди са потънали в дългове или са загубили домовете си. Хиляди са безработни, хиляди губят бизнеса си, а им остават кредитите. Бедният човек е лесно контролируем. Той се радва на 50 лева отгоре върху заплата или пенсия. Той се страхува, че могат да му отнемат и малкото, което му позволява да не умре от гладна смърт. И вече на никой не му прави впечатление гледката на лъскавите мерцедеси, профучаващи покрай хора, ровещи в кофите за боклук....
6. Администрацията е бавна и тромава. Бюрокрацията в България е стигнала най-високо световно ниво. До степен да издържаме администрация, която си предава един документ от едно бюро на друго с три писма, подписани от трима началника плюс юрист и счетоводител. Електронното управление все още е мечта. За мен е мечта и да попадна на чиновник, който знае какво да се прави и да си свърши работата навреме, качествено и без да иска нищо. Реформата е належаща и трябва да има ясен план как да се случи това.
Има и много други важни неща, но трябва да се започне с тези. Слушам как политиците си размятат кой каква ориентация има /евроатлантическа или проруска например/, но на практика рядко чувам нещо за това, което интересува българите. Всички политици казват, че ще преизчислят пенсиите, но никой не предлага решение за пенсионната реформа. Никой не поема ангажимент за лични пенсионни партиди /впрочем същото важи и за здравните/. Преизчисляването само ще тушира моментното положение, а след това какво?
Политиците се плюят помежду си. Кой на кого бил патерица, кой бил ставал и кой не ставал. Кой с кого се бил съюзявал. Честно казано, това е важно, за да преценим що за стока са. Но за България другите неща са важни. Важно е политиката да е насочена към хората, а не към самите политици.
Важна е България! Важно е да не допуснем същите помияри, които последните 30 години съсипаха Родината ни, отново да ни излъжат. Важно е да изберем политици, за които България е преди евроатлантически, еврогейски и евронякакви си приоритети и ориентации. Важно е да изберем политици, които имат план как да решат основните проблеми на България.
И нека борбата започне сега.....
Елена Гунчева
