Евростат отново разби илюзиите на тези, които вярват на Севда ТВ, че просперираме, цъфваме и връзваме, да знаете. Той така каза. А след като Онуй казва, всяка неуважена лелка в държавата, Му вярва. Какво казва някакво животно Евростат, лелките не ги интересува.
А Евростат казва отново, че сме най-бедните в Европа. Не в ЕС, в Европа. С 20 % крайно бедни. Тоест хора, които едва оцеляват. По света има много бедни. И знаете ли каква е разликата с България – обикновено в България бедните или са работили цял живот, или сега работят. Работещи бедни е равно на роби. Завинаги оковани в дългове и оцеляване, без възможност да вдигнат глава и да погледнат света. Единствено в поредните сметки и как да нахранят децата си. Или себе си. И понякога неиздържащи на напрежението.
Бедността е слонът в средата на стаята, който почти всички политици се правят, че не виждат. Управляващите са се заобиколили със себеподобни, които ударно „усвояват” държавни ресурси и смятат комисионна, или по-точно подкуп от десетки хиляди левове, а понякога и стотици хиляди, за джобни пари. За тези хора ситуацията, в която нямат нищо в хладилника и им спират тока за неплатени сметки, е абсурдна и не могат да си я представят. А и не ги интересува.
Сега ще вземаме четири милиарда лева нов дълг. Вече видяхме как мярката „60/40” се разпределя между казина, футболисти и частни детски градини. Докато продължават самоубийствата от отчаяние на останалите без работа хора, защото за тях пари няма. Те не са близки до зайчарника, не са близки до Онуй. За тях няма и няма и да има, без значение какви заеми ще вземе държавата. Те само ще имат задължението да изплащат този заем.
Държавата губи стойност там, където цари бедността. Тя е най-големият бич и на гражданското общество и на свободата. Защото не можеш да бъдеш свободен с оковите на сметките и мизерията на врата. И не е страх от преследване, а страх, че децата ти няма какво да ядат.
Социалната справедливост е задължителна за правовата държава. Особено когато хората работят. Или са работили. Сега учителка с 40 години стаж, образовала поколения наред, кара с пенсия от 300-400 лева в най-добрия случай, колкото получава за джобни на ден едно детенце на управляващ политик. Който вероятно има само няколко години трудов стаж в живота си. Ако изобщо има.
Все още ни е срам да говорим за бедните. От ужас, че това е участ, която може да стигне до всеки от средната засега класа. От срам, че сме допуснали това. Затваряме очи и се надяваме да забравим гледката на ровещите в кофата за боклук.
Четири милиарда за разпределяне! И над милион българи за спасяване. Спешно! И да не оставяме крадци да разпределят порциите!
Елена Гунчева
