Чудех се как е възможно това брутално невежество да има въобще думата по каквито и да е въпроси на образованието, но после се сетих, че живеем в либерална демокрация – и се примирих

Няма по-тъжна гледка от човек, който вярва, че е произлязъл от маймуна, приема суеверието си за научен факт и е напълно убеден, че глупостта му трябва да е задължителен предмет в училище.

Във вчерашните дебати за въвеждането на „Добродетели и религия в училище“, организирани перфектно и напълно демократично от МОН, се видя, че либералите са в отчаяна безпомощност – без аргументи и най-вече без вътрешна енергия. Говориха като маргинали, изпадащи от времето. Наукообразни самодейци на собствената си некомпетентност.

Техните уморено-бесновати опити за изказвания бяха най-силното доказателство за необходимостта от въвеждането на този предмет, който е задължителен в почти всички европейски страни. Виждам, че войнстващата им неграмотност избива на комунистически лозунги във Фейсбук: „Училището не е Църква“.

Видях го на стената на Георги Господинов, който си вади хляба с плитки и банални плювки по комунизма, а се държи като комунистическа номенклатура на Сорос.

Твърди се, че е писател, но аз мисля, че е публицист на плитката си сантименталност – Степан Трофимович без руския размах плюс социалистическата нищета.

Ако напишете на ChatGPT „Кой е Степан Трофимович?“, ще ви отговори така:

Бивш професор, интелектуалец, представител на либералната, „западническа“ интелигенция в Русия от XIX век.

• Живее в провинциалния град, в дома на богата вдовица – Варвара Ставрополска, като зависим интелектуалец и духовен любимец.

• Степан Трофимович е самовлюбен, малко театрален, често философстващ персонаж, който се вижда като „духовен будител“, но в действителност е откъснат от реалността.

• Той претендира за културна мисия, но всъщност се оказва безпомощен пред новото поколение, което е по-брутално, лишено от морал и стремящо се към разрушение.

• Достоевски го рисува със съчувствие, но и с ирония – той е трагична фигура, жертва на собствената си наивна вяра в европейските идеи, откъснати от духовността.

Това е положението с нашите български либерали. Готови са да преподават хомо-определение на децата в училище и в детските градини, но да забранят православието с бесовска енергия и комунистически плакати по стените си. Войнстващи атеисти.

Вчера една депутатка от ДБ ме изуми с потресаващото си невежество. Каза, че искала децата ѝ да учат за добродетелта „свобода“, но това го нямало в намеренията на МОН. Белобрадова, мисля, че се казваше. Жената съвсем сериозно говореше за свободата като за добродетел, със сърдит тон към всички останали, и още в началото на изказването си постави куп условия и забрани да я прекъсват.

Чудех се как е възможно това брутално невежество да има въобще думата по каквито и да е въпроси на образованието, но после се сетих, че живеем в либерална демокрация – и се примирих. Сигурен съм обаче, че на тези хора не трябва да се поверява каквото и да е в управлението – най-малкото възпитанието на децата. Те са за специализирана помощ и молитва. Ако някой от тях се реши на екзорсизъм – няма да сбърка. Виждам, че много ги влече папата.

Явор Дачков