Дезертьор от казармата раздава акъл за ракети!

Бившият служебен премиер Андрей Гюров размаха пръст на армията, след като с години се скатава от военна служба!

Грешката да бъркаш политиката с отбраната, или защо не всеки дипломатически стол е за всеки дупетат

Защо плачът за съветските ракети и отсъствието от Букурещката деветка разкрива само пълно неразбиране на съвременната военна наука

www.sik.bg - свободен информационен канал

През последните 24 часа бяхме свидетели на поредния опит да се трупа евтин политически капитал на гърба на националната сигурност. Инцидентът с падналия дрон край газопровода бързо беше превърнат в удобна трибуна за гръмки фрази относно „морално остарялата съветска техника“ и „липсата на проактивност“. Когато обаче подобни съждения идват от хора без ден реален опит в отбранителния сектор като кандидат президентът в сянка Андрей Гюров, резултатът е комичен. Разбира се, с оглед на възрастта си – роден в началото на 80-те години, той хвана точно периода от края на 90-те и началото на новия век, когато наборната служба у нас все още беше задължителна, но учението във ВУЗ и бързото скатаване от военна клетва бяха превърнати в национален спорт. Човек, който е гледал казармата само през прозореца на университета, днес смело раздава присъди за ракетни системи, без да си дава сметка за елементарни технически реалности.

Острото говорене за съветското въоръжение звучи модерно, но показва дълбока некомпетентност. Да критикуваш ПВО системите, че не са свалили разузнавателен или камикадзе дрон, е все едно да критикуваш танкова дивизия, че не може да залови джебчия в трамвая. В момента целият свят, включително най-модерните армии в НАТО, се бори с въпроса как икономически изгодно да неутрализира евтини, нисколетящи пластмасови апарати. Никой разумен военен специалист не изстрелва ракета за милиони долари – независимо дали е съветска S-300 или американска Patriot – срещу дрон за няколко хиляди. Решението тук са специализираните системи за радиоелектронна борба и зенитна артилерия за близък бой, а не пренаписването на цялата отбранителна доктрина на коляно в социалните мрежи.

Що се отнася до дипломатическите драматизации около Букурещката деветка и това кой на кой стол бил седнал, отново виждаме пълна институционална сляпост. Форматът B9 е за държавни глави, а в нашата конституционна реалност външната политика и отбраната се определят от правителството, докато президентът е върховен главнокомандващ. Когато в държавата няма институционален консенсус, нищожният резултат на международната сцена е факт. Но да ползваш този факт за евтина критика, след като сам си бил част от управляващо мнозинство, което не успя да изгради трайна отбранителна политика, е просто проява на къса памет.

Накрая остават само отвлечените лозунги за „мястото на масата“ и „проактивността“, които не съдържат нито едно конкретно техническо или финансово предложение. Лесно е да раздаваш акъл от коридора, когато никога не ти се е налагало да носиш отговорност в строя. Военното дело изисква експертиза, а не политически лозунги; иска познаване на спецификата, а не умение за успешно избягване на военна служба. Защото на масата на сериозните държави се сяда с реални способности и знание, а когато разполагаш само с гръмки думи и празна реторика, дори и стол в коридора ти е много.

Тони Цачев

свободен информационен канал