По 20 лева от всеки българин подариха на ПИБ за „вярна служба”
След проведените стрес-тестове от БНБ на българските банки във връзка с желанието на правителството за приемането ни в ERM ІІ и Единния банков съюз, управителят на БНБ Димитър Радев и финансовият министър Горанов твърдяха, че „нито една банка в България няма капиталов недостиг. Държавни средства няма да се ползват за увеличаване на капиталовите буфери на нито една банка”.
Оказа се, че точно капитализирането на ПИБ бе последния, неизпълнен ангажимент на България по пътя и към ERM II и Единния банков съюз, като евентуален неуспех на проточилото се увеличение на капитала, вероятно щеше да доведе до негативна оценка от ЕЦБ и блокиране влизането ни в ERM ІІ.
Именно ЕЦБ, миналото лято констатира 263 млн. евро капиталов недостиг в ПИБ след независим свой одит и стрес тест на шест български банки. Контролираната от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев ПИБ, покри частично дупката с текуща печалба и продажба на портфейли лоши кредити на близка до нея фирма, при спорна спрямо пазарните нива цена, но ЕЦБ настояваше и за привличане на нов капитал. Незнайно защо, не стигнаха 12 месеца време и надзорни механизми от БНБ и КФН, за да бъдат осигурени инвеститори със свеж
финансов ресурс в банката. Това безсилие и безизходица, наложи в последния възможен месец, в последния възможен ден и минута на процедурата за увеличение на капитала на банката, държавната ББР създадена да кредитира дребния бизнес, да се окаже единствен желаещ да инвестира и заплати по 5 лв. за акция, при пазарна цена от последните дни около 2.60 лв. и 1.50 лв. преди 3 месеца. Не е ясно, срещу какви гаранции и обратна възвращаемост, с чие решение и по каква процедура и нормативно съответствие, държавата с лека ръка и в пълна „мъгла”, реши да „налее” в частна банка, 140 млн. лв. пари на
данъкоплатците, при очаквания бюджетен дефицит за 2020г. Още поабсурдното е, че в средата на февруари, КФН отказа да одобри увеличение на капитала на банката при същата цена от 5 лв. за акция, а лично Бойко Борисов не видя проблем в това и обяви, че няма консенсус и основание за бързо влизане в ERM-2. Само 3 месеца по-късно, обратната теза за спешна необходимост от влизането ни в Чакалнята на Еврозоната, служи на правителството като мотив за странната държавна капиталова интервенция в частна борсово-търгувана банка. Независимо от регулациите и ограниченията на Валутния борд за финансиране на търговски банки от БНБ и държавата, която политика именно доведе до банковите и държавния фалит от 1996г. Уязвимо по европейското законодателство е и оказването на държавна помощ за частна банкова компания, при това от друга държавна, но и конкурентна банка- ББР, особено при цена два пъти над пазарната в момента.
В същото време бе публикуван актуален доклад на ЕЦБ, че България вече не покрива част от макроикономическите критерии за членство в Еврозоната и зискванията за законова рамка.
Ние от „Достойнството на един народ” (ДЕН) считаме, че размотаването през
последните месеци може да се окаже фатално за членството ни, а „налятите” пари от държавата, напразно похарчени.
Позиция на ДЕН (Достойнството на един народ)
