Вместо отпускарски, август месец се оказва доста турбулентен и облачен за енергийния сектор. Това се дължи на няколко спорни инициативи на правителството, които пряко касаят българската енергетика и които според заинтересованите страни, експертната общност и КЕВР са повод за сериозни притеснения.
След като си навлече гнева на енергийния сектор покрай:
- законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (за преминаване към либерализиран пазар на електроенергия за битовите потребители);
- публикуваните планове на справедлив преход към нисковъглеродна икономика на въглищните райони (Стара Загора, Перник и Кюстендил),
Министерството на енергетиката е на път да си открие още един фронт на недоволство чрез промяна на правилата за облагане приходите на производителите на ел. енергия.
Тази промяна на таваните на приходите на енергийните дружества сега се случва по напълно непрозрачен начин и без предварително обществено обсъждане, твърдят хора от сектора. Подобна тайна промяна на финансовите правила, по които функционира един сектор като енергийния се отразява изключително негативно, както върху инвестиционния климат, така и върху джоба на потребителите.
Облагането над определен таван на приходите на енергийните дружества беше наложено през 2022 г. като временна мярка с европейски регламент, но с действие до 30.06.2023 г. Още през м. януари тази година служебното правителство определи с решение на Министерския съвет приложимите тавани на приходите, над които държавата прибираше всичко от производителите на ток. По принцип отнемането на приходите на икономическите оператори над определен таван е своеобразен данък.
Със закъснялото приемане на бюджета за за 2023 г. през юли, тази европейска мярка се побългари и действието й бе удължено до 31.12.2023 г. При приемането на бюджета обаче, управляващата коалиция и правителството изрично гарантираха, че не предвиждат увеличаването на данъци и налози.
Оказва се, че месец по-късно правителството възнамерява да приеме ново решение, с което да промени действащите от началото на година тавани на приходите на енергийните дружества, като ги намали драстично и по този начин увеличи налога върху тях. Казано по друг начин, правителството ще се опита със задна дата (от 1 юли) да облага повече българските енергийни дружества.
Най-потърпевши от тези намерения на енергийното министерство ще бъдат производителите на електроенергия от възобновяеми източници (слънце, вода, вятър). През последните месеци те са изправени пред нулеви и отрицателни цени на електроенергията всеки ден, в продължение на часове. Сега правителството ще се опита да им отнеме приходите, които генерират през останалата част от денонощието. Под въпрос ще бъдат поставени множество проекти по изграждане и експлоатация на нови ВЕИ мощности, които са получили предварително лицензиране от КЕВР и са сключили банкови заеми при съвсем други финансови параметри, без да предполагат, че по средата на годината и по спешност държавата ще променя финансовите правила, по които функционира сектора.
Ако тези намерения за увеличение на налозите върху ВЕИ сектора се реализират, ще бъде поставен кръст върху шансовете на страната ни да изпълни дори и частично амбициозните европейски цели за нисковъглеродна икономика. Промяната на „тъмно“ на правилата, по които работи сектора, ще зачеркнат и всички опити за частни инвестиции в производство и съхранение на зелена енергия. А България вече губи съревнованието по декарбонизация на икономика със съседни европейски държави като Гърция и Румъния.
