КАК УСПЯХТЕ ДА МЕ НАКАРАТЕ ДА ВИ НАМРАЗЯ ОТ ДЪНОТО НА ДУШАТА СИ, Г-Н ПРЕЗИДЕНТ? ВЪРВЯХМЕ ЗАД ВАС, А СМЕ КОПАЛИ КЪМ ДЪНОТО!

Страшно е, когато си дал доверието си на някого, а той те предаде. Колкото повече си му вярвал, толкова по-тежко е да приемеш, че си се лъгал жестоко.

Когато бяхме денонощно на улицата и се уповавахме само на вдигнатия юмрук, защото нямаше друго, което да ни дава надежда, Вие сякаш бяхте един от нас. Не казахте ли така? Не извикахте ли „Мутри, вън!“. Не знаехте ли много преди това всичко, което се случваше в държавата и което накара хиляди да изригнат като един и да кажат: Баста! Не бяхте ли всеки ден в устата на тия, срещу които скочихме, нима те не Ви хулеха и обвиняваха денонощно за всичко?! А ние Ви вярвахме и приемахме като алтернатива, антипод на задкулисие, корупция, лошо управление, селска диктатура и тарикатлъци, наглост и безскрупулност.

Лъжа ли беше, когато на пълния площад пред президентството Ви казах: Ние разчитаме на Вас! А Вие ми отвърнахте: И аз на вас!

Лъжа ли беше, когато търсехте нас за подкрепа, защото други Ви искаха оставката? Нима не Ви дадохме цялото си внимание, сили, емоции, надежди? Не се ли радвахте, когато Ви казах, че съм почерпила всички колеги във фирмата, заради Вашата победа за втори мандат? Не ми ли казвахте да съдействам с каквото мога на Бойко Рашков? Не бяхте ли доволен от работата ни, в която останахме чисти и принципни, не Ви предадохме с думи, с мисли и с дела! Не казвахте ли не веднъж, че разчитате на нас? За какво? За всичко! И ние не Ви предадохме!

Знаете ли, тогава, когато Ви вярвахме, ние се раздадохме буквално! Не се щадяхме, нямахме дни и нощи, почивка, лично време…, нищо, освен борба за нещо по-добро, по-чисто, по-честно, по-справедливо, по-законно, по-истинско… нещо като мечта, като надежда, в която искахме да участваме, а не просто да гледаме през телевизорите. Искахме и вярвахме, че го правим за общото благо, за държавата, за хората… и за Вас, защото всяка генерална промяна, революция, война, трябва да има своя водач, своя лидер. Вие искахте и играхте тази роля. И ние бяхме там, защото искахме промяна на модели, счупване на схеми и машинации, принципност и шанс за нов път.

Какво се случи, г-н президент?

Кой сте Вие всъщност? Как стана така, че юмрукът Ви се обърна срещу нас, след като минаха важните за Вас избори?

Защо онази активна мобилизация да извадим и покажем всичко, което сме заварили, след това рязко спихна до нула, очистихте си хората-бойци и дадохте карт бланш на ония, за които Вие лично ни уверявахте, че ще озаптите, че не лансирате, не толерирате? А когато говорехте, че „шарлатаните“, както си позволихте да ги наричате, бяха най-добрите Ви министри, бяхте ли искрен? А къде е извинението пред народа, затова, че дадохте знак и накарахте хиляди да подкрепят вашите любими… шарлатани!?? Чия, според Вас е отговорността за провалената промяна?

А защо, след като сте боец срещу корупцията, не дадохте възможност тя да бъде разкрита, когато Ви я докладваха лично, а скрихте Човека, за да го върнете после на бял кон и той да разчисти сметките си с тия, които бяха честни с Вас?

А защо, след като НЕ искате да управлявате, се държите така, сякаш го искате до болка?

Защо изчегъртахте толкова хора, когато самият Вие се възмущавахте от чегъртането на свестни и добри професионалисти? Впрочем, тогава според Вас и аз бях от тях! Защо завзехте де що можете с ваши хора, сякаш ще векувате? Защо не спазвате етиката и принципите на правовата държава, а действате така, че маса народ да поиска ГЕРБ да се върне, защото е по-добре? И като говорим за право и закони, защо написахте онова защитно, но много недостойно и криво становище до Конституционния съд в защита на Кирил Петков? А после той е шарлатанин?? Нима?

Знаете ли, че колкото по-силно е било доверието и всеотдайността, толкова по-страшна е омразата след разочарованието?

Знаете ли, че благодарение на Вас, хиляди хора изгубиха окончателно всякакво желание да се борят за каузи, да отстояват принципи, да вярват, че може да сме общество, което има сили да кове съдбата си?

Знаете ли, че тогава мнозина повярваха, че няма връщане назад, че наистина идва нов път, по който няма място за измама, за шикалкавене и решаване „под масата“? И тръгнаха по този нов път, който приключи с победата Ви на президентските избори. А всички те се върнаха на стария, познат и утъпкан път, срещу който ние вървяхме дълго и упорито, в жегата, в студа, под дъжда и на снега.

Вървяхме и мислехме, че знаем накъде вървим. А сме копали към дъното! И всъщност ние сме строили пътя на копринката!!!

Това е непростим грях, а извършен точно от Вас, който се осмели безсрамно да заблуди хиляди, е равно на делото на Юда Искариот.

Защото, ако те заблуди някой, когото гледаш с едно наум е разбираемо и не толкова фатално. Тогава очакваш предателство, не вярваш, а мислиш, наблюдаваш и действаш разумно. Ние бяхме неразумни. Защото действахме от сърце и Ви приехме така! Ние тръгнахме със сляпо доверие и платихме цената на най-болезненото разочарование.

Не ме боли толкова, че нарочно ме оставихте без работа, че не ме допуснахте там, където съм прекалено добра и можеща и дадох толкова много, че постъпихте така подло и с близките ми, с хора, които сте гледали в очите и сте лъгали. Боли от счупеното доверие, от предателството,от това, че откраднахте и смачкахте надеждите и вярата на хората. Боли и от това, че се оказа, че сме дали цялата си енергия, време и усилия, просто за да дойдете Вие и кохортата Ви и да вършите всичко онова, срещу което ние застанахме под Вашия вдигнат юмрук.

Боли ме от срам, че подведох толкова хора да Ви гласуват доверие и ги излъгах!

Боли от това, че върнахте будните хора в тъмната апатия и безпътие. Няма прошка за Вас! Може би не Ви вълнува изобщо моето мнение и чувства, но вече знам кой сте и повече от това няма как да ме разочаровате, така че, не ми пука, дали Ви пука!

Пиша Ви това открито писмо, защото вече не си вдигате телефона, за да Ви го кажа лично.

Желая Ви много дълъг живот, в който да достигнете върховете на мъдростта и най-високото ниво на човешка извисеност! Няма да Ви е лесно, много ще боли, но пътят към върха – истински ценният, винаги се страда, за разлика от лесния път на властта и порока, по който вървите сега.

Десислава Христова

afera.bg