Митнически шеф зае зам.-министерско място в МРРБ по решение на служебното правителство тези дни.
Бакалавърът по българска филология от ПУ Захари Христов се махна от високия пост в регионалното министерство, уж по собствено желание, но след като и на децата стана ясно, че е искал подкуп от строителна фирма. По случая тече и разследване, макар да е тръгнало с години закъснение. Добрата новина е, че все пак е започнато такова.
Дотук добре, като изключим факта, че постът бе поет от Николай Шушков от Благоевград, който е с дълга и доста напоителна биография та кариерата му в митниците.
Последното му назначение е за областен управител на Благоевград като два пъти е бил и зам.-кмет на града. Запознати разкриват, че е от квотата на прословутия вече национален кадровик Николай Копринков.
Шушков не е лице от строителните фирми, бил е дълги години големец в Агенция „Митници“, което пък има връзка с дългогодишното му вярно членство в БСП.
Негови подчинени казват, че прякорът му бил Шушумигата, но затова пък се издигнал до шеф на митницата в Кулата. От този възлов пункт е махнат от покойния директор на Агенция „Митници“ Ваньо Танов.
Години преди това в навечерието на промените през 1989 г., Николай Шушков, който е завършил висше образование в Украйна, е зам.-кмет на Благоевград. Преди това пък е първи секретар на окръжния комитет на Комсомола. Биография, гарантираща светло бъдеще. Промените го вадят от номенклатурата, но престоят му в онези структури го изстрелва през 90-те години на поста шеф на Югозападна митница в Благоевград. Идват на власт СДС и го уволняват.
Тук е мястото да подчертаем, че преди това е разкрита голяма далавера с временен внос на огромно количество спирт. Съдът го връща на работа. Тогавашният шеф на митниците Емил Димитров – Ревизоро, отново го уволнява. Шушков се оттегля като зам.-кмет на Благоевград
Идват на власт Тройната коалиция, начело със Станишев и Шушков се връща отново в митниците. Става и леко застъпване на дейностите, понеже фирмата му „Сървистрак“ тогава се занимава с митническо посредничество и спедиция.
Казват обаче, че бил голям спец, каквото и да значи това, не само по контрабанда на цигари, но и по трафика на горива, а също и на някои хероинови канали, свързани със Сърбия и Македония.
При това цигарите от Гърция влизали тук в хладилни камиони, превозващи месо по документи. Като виц се разказва, че някакъв подчинен на Шушков ходел редовно на специални срещи в Гърция, за да получава отчисления от контрабандите. Нищо чудно, че кръгът митничари и партийни другари около Шушков още в онези години започва да купува ударно имоти край Бяло море.
Според запознати гръцките имоти са само малка част от инвестициите на този кръг. Големият им бизнес е в Чикаго – в така популярния трафик с тирове. Синът на Шушков – Христо, днес управлява две транспортни фирми с над 100 камиона.
Предвид факта, че историите им много си приличат, съвсем спокойно можем да наречем Шушков българският Рокфелер, с тази разлика, че Николай Шушков не е започнал с една ябълка, а с един камион.
През 1993 г. неговият покоен баща купува първия камион, чисто нов от завода в Шумен. Тогава новоизлюпеният зам.-министър е все още държавен служител и затова бизнесът с камионите се движи от баща му Христо и съпругата му Гергана.
„Започнахме с наш приятел и партньор от Босна и Херцеговина. Той имаше своя фирма „Хелмс Интернешънъл“ с два камиона и се занимаваше с търговия. С нашия новозакупен камион, който му дадохме под наем, автомобилите станаха три и започнахме да возим стоки за Сърбия, Босна и Херцеговина и Македония. Тогава се возеха основно химикали – амониева селитра, плодове от Гърция, доста олио, захар, хранителни продукти, защото в бивша Югославия беше криза, война и това се търсеше“, споделя в онези години Николай Шушков.
И тировете започват да се трупат един след друг…
Скромно отбелязва, че по онова време е бил на държавна работа и разбира се не се хвали, че е бил митнически шеф. Годините по-късно, когато отново е в Агенцията, бизнесът вече е поет от сина му, а съпругата му има митническа агенция, обработваща товарите през границата.
При това забележете, бизнесът й е на пунктове, управлявани от Шушумигата. Клиенти твърдят, че документите им били обработвани толкова професионално, че никога не са имали проблем.
Такъв размах изглежда невероятен за мнозина, но пък колко са били секретари на Комсомола (и то първи) през годините на соца, а после митнически шефове в най-мътните времена на прехода, че да не са в главната роля и досега. Както и целите им фамилии, разбира се.
Източник: Уикенд
