От президентския кабинет до задкулисието – пътят на един предател

Крум Зарков отново излезе на трибуната – не за да даде решения, не за да покаже лидерство, а за да атакува. Да атакува референдума, да атакува президента, с когото до вчера крачеше рамо до рамо. И за какво? За да напомни на всички, че политическото безгръбначие не е мит, а реалност с лице и име.

Днес, без капка срам, Зарков за пореден път се изказа против идеята за национален референдум относно еврото. Сякаш народът е безмозъчна маса, недостойна да изрази мнение по съдбоносен въпрос. Според него, видите ли, президентът е направил "грешка", че е дал възможност на хората да говорят. Очевидно за Крум волята на суверена е проблем. Очевидно демокрацията му е неудобна.

Но по-скандалното е друго – с каква лекота този човек се отрече от президента Румен Радев, когото до вчера защитаваше и обслужваше като правен съветник. Как така изведнъж Радев се оказа “виновен”, че е тръгнал срещу статуквото? Или просто Крум не прощава, когато някой дръзне да не се съобрази с неговия личен дневен ред?

Истината е, че Зарков никога не е бил воден от принципи. Неговите позиции са като вятъра – духат накъдето му е изгодно. Вчера беше реформатор. Днес е хибрид между технократ и обиден кариерист. Утре – кой знае? Може би ще моли за пост в същата система, срещу която днес плахо мърмори.

Нека бъдем честни – такива хора нямат място в политиката. Не защото имат мнение, а защото то никога не е тяхно. Защото говорят не от убеждение, а от страх да не останат извън вниманието. А извън политиката, трудно бихме си ги представили – нито с ясна професия, нито с доказана стойност. Не ги биха взели дори за пазачи на паркинг – там поне се иска характер.

Крум Зарков е поредният пример защо хората са отвратени от политическата класа. И защо, ако искаме истинска промяна, трябва да затворим вратите на властта за подобни фигури завинаги.