От проект за мира Европа се превръща във военен проект

Няма швейцарско ножче, което да ни предпази от ядрена война

Турция е изключително важна държава за България и за мира в Европа

Европа няма лидерство. По темата за Украйна говорят основно две държави – Франция и Великобритания. Обсъжда се създаване на коалиция на желаещите - за това да бъдат изпратени миротворчески сили в един регион, в който все още няма мир. Европа не е обединена в своите усилия за постигане на мир в Украйна и това е много тревожно. По тази и други теми говорихме с Евгения Атанасова в предаването „Светът и ние“ по БНТ.

Преди дни еврокомисарят за справяне с кризите публикува видео, в което препоръчва да имаме комплект за оцеляване за 72 часа с швейцарско ножче и игра на карти. Съветите й предизвикват усмивка, но нещата са много по-сериозни. Поведението на Еврокомисията показва, че ние не мислим стратегически как да постигнем мир в региона, а как да влезем в тази война. Няма такова швейцарско ножче, което да ни предпази от най-голямата ядрена сила.

Бялата книга за отбрана, за въоръжаване – това не е проект за създаване на общоевропейска отбрана. Основната цел, както каза и председателят на Европейската комисия и както споделят мнозина членове на Европейския парламент, е спешно оказване на военна помощ на Украйна, но вече за сметка и на националните бюджети.

Това, което се наблюдава в момента, е милитаризация на Европа. Тя, от проект на мира, се превръща във военен проект. Бялата книга за отбрана, която Европейската комисия предложи, всъщност предлага милитаризация – 150 млрд. евро заеми, с които ще започне производството и продажба на оръжие, и отделно 650 млрд. евро – средства, които ще бъдат от националните бюджети.

Насърчава се всяка държава членка да увеличи средствата за отбрана с процент и половина от БВП, което неминуемо ще се отрази върху редица социални проекти – здравеопазване, образование. Комисията е съгласна част от парите да бъдат за сметка на кохезионните фондове, които за България до 2027 г. са около 1,5 млрд. евро.

Това не може да бъде прието.

Най-доброто, което можем да направим за Украйна е Брюксел да допринесе за спирането на военните действия. Европа като че ли се страхува от думата „мир“, от мира. Сякаш оставаме с усещането, с убеждението, че се опитваме да саботираме действията на САЩ – търсенето на диалог, преговорите, които администрацията на президента Доналд Тръмп и самият Тръмп води и с Киев, и с Москва.

Европа като част от НАТО, може да положи усилия да намери място на масата на преговори с Украйна.
Попитаха ме защо ЕС не е поканен. Той не е положил никакви усилия да бъде поканен. В момента виждаме, че Съюзът предлага планове за превъоръжаване, а не за постигане на някакво мирно решение.

Говорихме за ролята на Турция. Тя е изключително важна държава за България и за мира в Европа - по отношение на спиране на евентуалната милитаризация на Черноморския регион. Турция държи Проливите по силата на Конвенцията от Монтрьо от 1936 година. При предишната американска администрация имаше опит за нейното ревизиране.

Но Турция държи на този договор. Преди година разговарях с министъра на външните работи Хакан Фидан, който беше категоричен, че конвенцията няма да бъде преразглеждана. Няма да отворят Проливите за неконтролируемо движение от Средиземно море към Черно море. Конвенцията регулира времето на престой и тонажите на военни кораби от нечерноморски държави в Черно море.

Второ, Турция е и наш партньор за спиране на мигрантския поток. Наблюдавам ситуацията в Близкия изток и е възможно натискът да се засили. Един пример - в резултат на преговори, които се водиха между Италия и Турция, между Джорджа Мелони и Реджеп Ердоган през изминалата година, потокът на нелегални мигранти, които идват през Източното Средиземноморски е намалял с 56% за година. От политическата воля на Турция зависи в голяма степен как ще бъде управляван този натиск към България.

Напоследък в България не говорим много за миграцията, но това е проблем, който остава за Европа. За България, която е на външните граници на ЕС, новият Пакт за миграцията ще е от голяма помощ. Той ще замени несправедливия Дъблински регламент, който задължава нелегално преминалите да остават в първата държава от ЕС, до която достигнат. Вече ще има инструменти, с които този натиск ще може да се регулира. Но Пактът не е достатъчен.

Има две теми, свързани с нелегалната миграция, по които започваме работа в Европейския парламент. Едната е как да се спре това, което ние наричаме каналджийство. Как може да бъде ограничено. Оказва се, че 90% от нелегалните мигранти, които пристигат в Европа, са използвали „услугите“ на трафикантите. В този случай България няма много възможности за действие сама. Да, ние арестуваме шофьори на камиони, изпълнители, но не можем да влезем по-надълбоко в тази мафия. За да се случи това, е необходимо както сътрудничеството на Турция, така и помощта на други институции като Европол, Фронтекс.

Какви механизми да се използват и как да укрепим законодателните предложения на Комисията – ще обсъждаме и на конференция, която организирам в София следващия месец.

Второ – Европейската комисия предложи законодателен пакет за начина, по който мигрантите, които нямат право на престой в ЕС, да се връщат към трети държави. Това е огромен проблем, защото се оказва, че 80% от нелегално пристигналите, на които им е отказано право да пребиват в ЕС, остават. На този етап не може да се намери решение.

Намерението на Комисията е всяка държава членка да сключва договори с трети държави. Това според мен не е достатъчно. Ще настоявам и Брюксел да поеме своя ангажимент. Говори се и за миграционни хъбове, които да бъдат в трети държави, където да бъдат разглеждани молбите за убежище или където да бъдат връщани тези, на които е отказан престоят в ЕС.

Автор: Елена Йончева

trud.bg