Несъмнено проф. Александър Янчулев е знаково име не само в българската наука, а и в политиката. Професорът от Университета по архитектура, строителство и геодезия, е бил депутат от СДС в 7-то Велико народно събрание и е първият демократично избран кмет на София. Градът е под негово ръководство в периода 1991 – 1995 г.
На фаталния петък – 13-ти октомври, проф. Янчулев отпразнува в Щатите 85-годишния си юбилей. Освен това на тази дата се навършиха 32 години, откакто бе избран за кмет на София.
И макар да е в Щатите не спира да следи политическата ситуация у нас и особено последната подготовка на кандидатите за кметове на София. Не крие, че е впечатлен от много от нещата от кампанията като например въпросът, който сега вълнува всички столичани – може ли син и внук на хора от репресивните служби на тоталитарния режим да бъде избран за кмет не само на столицата, а и поначало на всяка община или малко село. Колкото и изненадващо да е за него, отговорът е утвърдителен, тъй като в страната ни има закон за лустрацията, какъвто бе единодушно приет в много други страни. И защото на много хора им липсват морални и етични принципи – неща, които се възпитават в семейството. Чуди се дали е възможно в едно семейство, свързано с репресивната Държавна сигурност могат да се възпитават демократични принципи и бърза да отговори, че за него това е абсолютно невъзможно, тъй като в такова семейство се говори само за насилие и увреждане на живота чрез връзки. Допълва, че такива хора нямат християнски морал, състрадание и милост и като цяло изобщо не ги е грижа за хората, което вече години наред се проявява във властолюбивите им интереси и желанието им да бъдат на властови позиции.
Твърди, че споменът за упражнения върху него натиск да се откаже от баща си, е доста неприятен. И споделя: „Един генерал да ми каже: „Вие можете да отидете в чужбина само ако се откажете от своя баща“. И доколкото си спомням му отговорих доста почтено: „Да, другарю генерал, каква е гаранцията, че аз, ако се откажа от моя баща, утре няма да се откажа и от моята родина“. По принцип съм националисти и обичам България. Тя е хубава страна и наистина заслужава да бъде обичана и за нея да се борят така, както са се борили нашите възрожденци“.
По повод навършването на 32 години от избирането му за кмет на София, споделя, че в далечната 1991 г. само две седмици след рождения му ден, влязъл в общината и седнал на кметския стол, който преди него е заеман от различни политически представили се хора. Голямата разлика между тогава и сега е, че хората повече мислят за успешен бизнес, а не за управление на общност, каквато е столицата. Самият той е изпитал безочието и жестокостта на комунистическия режим.
Категоричен е, че сегашният кмет или кандидат не трябва да говори само колко болници, детски градини и поликлиники ще направи, а по принцип за нещата. Първо – трябва да мисли и да бъде грижовен и второ – да се грижи за опазването на живота и имуществото им и не на последно 3-то място – да мисли за просперитета и добруването на тези хора, които вече са над 1.7 млн. души. Това са трите насоки, върху които трябва да се концентрира всеки кмет, категоричен е той и допълва, че лично се е ръководил от тях. Разочарован е обаче от това, че никъде, четейки изявите на сегашните кандидат-кметове, не е видял тези три основни принципа, които трябва да ги ръководят в бъдещата им работа на кметския стол.
Признава, че в началото на мандата си не бил много наясно със законотворчеството и възможностите на общинската управа. Първото, което го възмутило преди да стане градоначалник на столицата бил фактът, че петолъчката е доминираща в герба на София. Той и създаден през 1900 г. в чест на участието на България в Парижкото изложение, а петолъчката била сложена от бившия кмет Иван Панев.
Проф. Александър Янчулев решил да се допита до юристите в общината дали може да премахне тази петолъчка, а те му отговорили, че институцията, създала тази заповед, може да я отмени. И тъй като тя била сложена в герба със заповед на кмета, то спокойно може да бъде премахната с негова заповед. И макар този въпрос да породил множество бурни реакции – няма ли по-важни задачи, че кметът се е захванал с премахването на петолъчката, проф. Янчулев подчертава, че това е въпрос на самочувствие и много столичани приели правилно този акт.
Ударил на камък обаче с премахването на мавзолея и паметника на Съветската армия, защото юристите му казали, че двата обекта са държавна собственост и макар да са построени върху общинска земя като кмет на общината, няма право да ги събори. Именно това го спряло, защото всичко трябвало да се случва по законен начин.
През управленския си мандат следвал девиза: „Законност, ред, контрол и отговорност“ и е категоричен, че ако не следвал тези четири ключови думи и се бил подхлъзнал по някои от желанията на СДС, щели да злепоставят идеята на партията.
В този ред на мисли смята, че ако сегашният кандидат-кмет на София има морал, не би приел да го номинират за столичен градоначалник, ако не притежава тези достойнства и не е в състояние да приложи тези четири ключови думи.
Отказал предложението на Андрей Луканов за министър на земеделието и на проф. Любен Беров да замени Филип Димитров заради лоялността си към СДС и смята, че е постъпил правилно.
Относно водната криза в столицата през 1994 г., проф. Янчулев посочва, че била предизвикана от оръдията на комунистите и преди всичко от империята „Мултигруп“ на Илия Павлов. Смята, че това било направено нарочно, за да компрометира демократично избраният кмет, но в същото време проявили жестокост към цяла София. Смята, че кризата е можела да бъде избегната, ако самата държавна власт била взела нещата в свои ръце. И все пак като хидроинженер предприел някои мерки, които облекчили до известна степен водната криза. Признателен е и на доайенът на българските журналисти Петко Бочаров, който казал, че ако някой трябва да бъде похвален за спасяването на София от водната криза, това не е правителството, а кметът – проф. Янчулев.
Към днешна дата проф. Янчулев е горд дядо на четирима внуци – три момчета и едно момиче. Всеки от синовете му, следвайки възпитанието, което са им дали със съпругата му, кръстили момче на негово име и сега двама от внуците му носят неговото име – Александър. Двамата със съпругата му ги гледат. Щастлив е, че може да се движи предвид напредналата му възраст и се надява, че Господ ще е милостив и ще дочака правнуци.
Източник: Уикенд
