Петко Симеонов, социолог, един от основателите на СДС: Наблюдателите на изборите на 10 юни 1990 г. ме успокояваха: СДС постигна голям успех, победи демокрацията!

Дните между първия и втория тур бяха дни на отрезвяване за някои хора и радикализиране на други

Преди 36 години, на 10 юни 1990 г., се проведоха първите свободни многопартийни избори след падането на комунизма. Вторият тур бе на 17 юни. Преименувалата се в БСП комунистическа партия спечели пълно мнозинство с 211 депутати, формираният около 6-7 месеца по-рано Съюз на демократичните сили остана втори със 144 народни представители. БСП имаше повече депутати чрез мажоритарните избори, защото изборната география на мажоритарните райони бе направена от екипа на тогавашния президент-социалист Петър Младенов без участието на СДС. Петко Симеонов, тогава председател на Централния избирателен клуб на СДС, припомни, че тоталитарната система още функционира, в страната владееше „червен страх“, от който щеше да се „бяга“ години. „Освобождаването“ от него по-късно намери шумен митингов израз в „кой не скача е червен“.

- С какво си спомняте седмицата между двата тура от 10 до 17 юни 1990 г. на изборите за Седмото велико народно събрание през юни 1990 година, господин Симеонов?
- О-о, забележителни дни. Дни на отрезвяване за някои хора и радикализиране на други. Ентусиазмът и надеждите в дните преди първия тур бяха достигнали видим израз на Големия митинг на 7 юни. Ще припомня, че митингът завърши, както и предишни митинги на СДС, със спонтанно запалване на свещи в скупчило се пред трибуната множество. Със запалена свещ в ръка умълчалите се хора отправяха молитва за свобода и демокрация. Политическите речи, възгласи и скандирания от митинга духовно се свързваха с Вярата в Бога. Затова резултатите от първия тур, в който СДС не беше победител, засягаха идентичността на множество хора. Реакциите бяха бурни. Дори д-р Желю Желев, водачът на СДС, изхлипа публично по телевизията. А мнозина от работещите на „Раковски“ 134, тогава партийната сграда на синята коалиция, излязоха и налягаха на улицата в знак на протест. Протестиращи затвориха кръстовището пред Софийския университета, Орлов мост, площад „Славейков“, по редица други улици, а вечерта окупираха Университета... Работих и исках да победим, но все пак съм професионален социолог и подозирах, че това няма да стане. През ден-два в процеса на кампанията правехме сондажи на различни места в София и страната. За СДС заявяваха, че ще гласуват между 20 и 25 на сто в София и големите градове, а другаде бяха от нула до около десет на сто. Вярно, че в страната владееше „червен страх“, от който щеше да се „бяга“ години. „Освобождаването“ от него по-късно намери шумен митингов израз в „кой не скача е червен“... През пролетта на 1990 мнозина избягваха да признават, че ще гласуват за СДС, но нашият сигурен „твърд електорат“ беше скромен. Според представителното изследване на Института по социология от 1967 година пряко или семейно пострадали от „мероприятията на народната власт“ бяха около три на сто от населението над 18-годишна възраст. Тези данни бяха от тъй наричаната „косвена анкета“. Тя се попълваше „служебно“, по наличните в държавните институции документи. Тези хора и потомците им формираха „твърдия“ ни електорат. Към него прибавях хората от 1986 г. с висше образование - 4 на сто, посетилите капиталистическа страна - около 7 на сто, знаещите английски - 5 на сто, френски и немски - около 10 на сто, четящите научно-техническа литература - под 10 на сто. Като се вземе предвид, че знаещият английски (френски, немски) е предимно висшист, пътувал е на Запад и е читател на научно-техническа литература, то в представите ми „твърдият“ ни електорат беше около 20 на сто. В крайна сметка гласувалите за СДС се оказаха толкова, колкото бяха лицата с „положително отношение към частниците“ през 1986 г. - 35 на сто. Логично и интересно. Седмицата между двата тура е изключително наситена със събития и важни изводи. Голяма тема.

- Кой настоя изборите за ВНС да бъдат на 10 юни? Доколкото си спомням, старите партии БЗНС на Милан Дренчев и БСДП на Дертлиев са искали да бъдат през есента?
- Имаше спорове кога да станат и за коя дата да настояваме на Кръглата маса. Там се преговаряше за датата. Бай Милан и доктор Дертлиев настояваха за есента. „Подкрепа“ искаха колкото се може по-бързо. Всяка партия имаше позиция. Бях вече избран за председател на Централния избирателен клуб (ЦИК) на СДС и при обсъжданията в Националния координационен съвет (НКС), когато ме запитаха какво мисля, отказах да заемам позиция, защото ЦИК трябваше да действа, без да се ангажира с дата. Личното ми мнение беше, че бай Милан и Дертлиев са прави. Държавният секретар на САЩ - Джеймс Бейкър, беше изразил мнение пред членове на Националния координационен съвет (НКС) на СДС, че трябва да бързаме с изборите и в никакъв случай да не се отлагат за есента. Станало е на прием в „Шератон“. По това време бях във Франция. Членовете на НКС се бяха съобразили с позицията на Бейкър. Бейкър знаеше повече от нас. През август 1991 г. мисля, че стана ясно защо той е препоръчвал да се бърза (Б. р. - Тогава бе извършен пуча в Москва и бе свален президентът Михаил Горбачов).

- Изборите на 10 юни бяха наречени първите свободни и демократични. Така ли беше?
- Като се има предвид, че тоталитарната система функционираше, може да се каже, че СДС се постара да бъдат свободни, а БСП не възразяваше открито.

- Каква бе подготовката на СДС за изборите при положение, че цялата власт тогава бе в ръцете на БКП? 
Ще припомня, че СДС се създаде на 7 декември 1989, НКС се състоеше от 45 души и в същност не се познавахме помежду си. Бяхме се поопознали в преговорите по създаването на СДС, а по имена и дейност се знаехме благодарение на предаванията на „Свободна Европа“, „Дойче веле“ и БиБиСи. Вестник „Демокрация“, на който бях директор, започна да излиза на 12 февруари, а от 19 февруари бях избран за ръководител на ЦИК. Да приемем, че от тази дата СДС започва да се подготвя за избори. До 10 юни 1990 г. са шест месеца от създаването на СДС или 180 дни, а за изборите си подготвяме четири месеца или 120 дни. В тези срокове трябваше да се създаде организация с около 5 000 структури на СДС, които да водят предизборната кампания и да излъчат свои представители в 12 500 секции и така нататък нагоре по изборната пирамида... На 7 декември СДС няма нито един местен координационен съвет, нямането е голямо - няма обща програма, знаме, сграда, телефон, пишеща машина, стол, бюро, административна структура, пари, вестник... Но в Европа върви вълната на рухването на тоталитарния комунизъм, има надежда и ентусиазъм!
 
- Пречеше ли ви БСП в предизборната кампания, имаше ли провокации? Веднъж бяхте казали, че са скрили синята боя и са ви помогнали Нова демокрация от Гърция? Разкажете за този случай!
- Скриха всякаква синя боя и сините платове, печатниците приемаха поръчки за плакати чак за август. Нямахме хартия за плакати. Работилниците отказваха да произвеждат каквито и да са символи на СДС - значки, байрачета, ленти за ръка и глава... Започнах кампанията с една тетрадка, в един празен коридор, ходех напред-назад... Всичко става с труд и въображение. Без гръцката „Нова демокрация“ да не сме направили нищо. Техният партиен цвят е син и тъкмо бяха спечелили изборите. И тръгнаха тировете с бои, знамена, значки, балони, плакати, ленти за глава. Решителна и важна подкрепа имахме от институтите на Републиканската и Демократическата партия на САЩ, от Великобритания и Франция. Помагаха ни от Испания, Португалия, Нидерландия, Полша, Унгария, Италия... Описал съм всичко, което ми е известно за изграждането на СДС и проведената кампания в „Голямата промяна“. Книгата излезе през 1995 година, всички основни лица бяха живи и знаеха какво съм писал. Възражения по разказаното не са ми известни.

- Кой измисли „45 години стигат, времето е наше“?
Бях поканил да направят предложения за лозунги на СДС 30-40 души. Направихме общ списък. Имаше повтарящи се текстове. С проф. Георги Фотев ги изчетохме и той предложи този лозунг. Той е авторът.

- СДС призна резултатите от изборите чак на 13 юни, имаше ли външен натиск за това?
- Изборите бяха признати от НКС с гласуване организация по организация. Не зная някоя партия да е била против. Дали е имало външен натиск? Ще спомена как отидох при външните наблюдатели и започнах да се оплаквам за изборни нарушения от страна на властите и че изборите са нечестни. А те започнаха да ме питат: Колко убити имате в изборния ден? Колко бити? Колко арестувани? Колко души са лишени от право на глас? На колко и кои места представители на СДС са лишени от право да участват в броенето на бюлетините? В кои секции ваши представители не са подписали протоколите за резултатите и защо?... И като ме видяха как помръкнах, започнаха да ме успокояват: СДС постигна голям успех. Вие победихте! Победи демокрацията!

- На 14 юни в телевизионното предизборно студио на СДС бе излъчен видеозаписът на Евгений Михайлов с репликата на президента Петър Младенов „По-добре танковете да дойдат“, изречена пред сградата на НС на 14.12.1989 г. Защо това става след първия тур на изборите, а не преди това?
- Защото президентът Петър Младенов ме беше заплашил, че ако излъчим касетката със записа, той ще публикува списък на агентите на Държавна сигурност в редиците на СДС. За съжаление не познавах задоволително мнозина от активистите. Не исках да рискувам. Ако се окажеше, че възлови лица при нас са агенти, гърмяхме. До 10 юни, т. е. първия тур, думата ми тежеше и възпирах нейното излъчване, без да обяснявам защо съм против. Но след резултатите от първия тур никого за нищо не можех да спра, касетата беше излъчена и Петър Младенов подаде оставка.

- Според някои анализи СДС загуби заради картата с черепите. Вие тогава бяхте шеф на изборния щаб на сините, така ли е?
- Аз избрах този плакат. Той беше необходим! Търсех го. При мен идваха хора от цялата страна, мнозина бяха членове на БКП, а имаше и представители на цели първични организации на БКП. Те искаха да се включат в кампанията на СДС. От разговорите ставаше ясно, че за тях СДС ще установи истинския социализъм в страната и ще възроди „ленинските принципи“... Подобно отношение беше плод на лява и крайно дясна пропаганда. Ширеше се в публичното говорене. Трябваше ясен и категоричен знак, че СДС е не-комунистическа, демократична коалиция и няма никакво намерение да „преустройва тоталитарния социализъм“. Това беше нужно да се каже на всички избиратели, както и на всички наши структури и активисти. Безспорно е, че сме загубили гласове. Приемлива загуба.

- Защо стана така, че България бе единствената бивша соцстрана, в която комунистите спечелиха първите демократични избори?
- Това не е вярно. В изборите за Велико народно събрание имаше две листи - по пропорционалната система, където избирателите гласуват за партия чрез нейната листа, и мажоритарен вот, където избирателят гласува за личност, подкрепяна от партия. При гласуването за партия БСП има около 47 на сто подкрепа, а не-БСП партиите (СДС, БЗНС, ДПС) имат около 53 на сто. БСП има повече депутати чрез мажоритарните избори. Едно, че кандидатите им бяха от години познати на избирателите и второ, изборната география на мажоритарните райони се направи от екипа на Петър Младенов без наше участие. Там загубихме.

- Как ще коментирате първия месец от управлението на Радев? Има ли вече признаци на авторитаризъм?
- Не мога да го коментирам. Нямам достатъчно информация, а и те отскоро са на власт. Желая успех на правителството, но се съмнявам, че е по силите на ПБ. Разбирам, че са колебливи заради предстоящите президентски избори - искат и тях да спечелят и не желаят да пилеят електоралната подкрепа с решителни непопулярни действия. Но не е само това.

Петко Симеонов е роден през 1942 г. Завършва философия в СУ. Старши научен сътрудник в Института по социология на БАН от 1969 до 1991 и отново от 2001 г. Издател на бюлетина “Социологически преглед”, ръководител на Клуба на социолога във в. “Труд” и е бил зам. главен редактор на вестника на обществени начала. Член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. Участник в Кръглата маса. Пръв директор на вестник “Демокрация”. Член на Координационния съвет на СДС (1990 - 1991), заместник-председател на СДС до юли 1991 г. и председател на Централния избирателен клуб на СДС за изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. Депутат от СДС в Седмото ВНС, където създава и председателства комисията по демографска политика, закрита от следващото народно събрание. Напуска СДС през юли 1991 г. с първата вълна на “отлюспване”. Основава Българска партия либерали. През 1996 г. се оттегля от активна политическа дейност. През 2001 г. се връща в БАН. до 2008 г. Преподавател в Пловдивския и в Софийския университет до 2013 г.. Автор е на романи, новели и монографии. През 1997 г. създава и в годините след това поддържа интернет сайта omda.bg (“Приказката България”/“Wonderland Bulgaria”). Член на Съюза на българските писатели. Вчера ми се оплака, че от Фейсбук са му закрили профила и не го допускат.

Автор: Тодор Токин

trud.bg