Ротация броди на Балканите

Не знам дали това е някаква тенденция, или е просто съобразяване с конкретната политическа ситуация, но така или иначе в рамките на една година - от юни 2023 г. до края на май на 2024 г., сме свидетели на ротация в управлението на три балкански държави. 

Всичко започна в северната ни съседка Румъния. На 12 юни миналата година лидерът на либералите Николае Чука се оттегли доброволно и предаде щафетата на председателя на социалдемократите Марчел Чолаку. Това стана вследствие на предварителна договорка между парламентарно представените партии с цел държавата да излезе от политическата криза. Чолаку вече повече от шест месеца управлява страната, в това число и се пребори за това Румъния заедно с „вечния“ си партньор България да станат членове на шенгенското пространство, макар и в ограничен формат само по въздух и море. Доколкото това може да се приеме като голям успех, не е много сигурно, тъй като и на север от Дунав се водят същите дебати и спорове дали не е трябвало да се заеме по-твърда позиция и да се откаже тази частична въздушно-морска форма на присъствие в Шенген.

При нас нещата са ясни. През март трябва да има ротация на премиерите и сегашният вицепремиер и министър на външните работи Мария Габриел ще смени Николай Денков начело на изпълнителната власт. Но три месеца преди ротацията, май само това е ясно и сигурно. Тази смяна ще означава ли, че ще има съвсем нов кабинет и той ще трябва ли да премине през цялата процедура като за ново правителство? И ако това е така, кои ще бъдат новите му членове, ще останат ли в него някои от сегашните министри? Все въпроси, които колегите от медиите захванаха още от първите дни на новата година, та чак се стигна до прекаляване в някои случаи, според мен. Не знам защо толкова старателно и настойчиво разпитват по студията сегашни министри за това какво „усещане“ имат за съдбата си след март - ще останат или ще си отидат? Ако питате мен, при нашата, българската ротация един-единствен министър засега е непоклатим и той се казва Тодор Тагарев. Особено след като се върна от посещението си във Вашингтон, където очевидно е получил благословия от по-високо ниво. Чувам, че и екологичният министър се харесвал на мнозина, а и Асен Василев си бил гарантирал поста на вицепремиер и министър на финансите. В крайна сметка, ще видим, ей го къде е месец март.

Но пък мен ме вълнува не това, което ще се случи след три месеца, а каква ще бъде формулата на управление след още шест. Пак ли ще имаме ротация, този път „обратна“, или ще се измисли нещо друго? Казвам това на фона на все по-усилените приказки, че правителство на сглобката би могло да изкара цял редовен четиригодишен мандат. Някак си изведнъж хоризонтът на уж временното правителство на Денков се увеличи достатъчно напред, за да вдъхва някаква сигурност, стабилност и „усещане“ за ефективност.

Всъщност най-близката по време ротация ще се случи тези дни - между 22 и 28 февруари, в Северна Македония. Всички празници ще са минали, трапезите ще са се поизпразнили, ваканцията ще е приключила и държавата ще трябва да премине в работен режим. А той е свързан с политическия календар, който посочва датата 28 януари като знакова. Тя е границата, от която управлението на изпълнителната власт ще се поеме от така нареченото техническо правителство. В България ние го наричаме служебно, за да разберем характера му на временна институция, чиято задача главно е да организира и проведе честни, демократични и свободни парламентарни избори. Край Вардар те ще се проведат на 8 май, сряда, когато ще е и вероятният балотаж на президентската надпревара. Според така наречените „договорености от Пържино“, техническият кабинет трябва да бъде излъчен сто дни преди датата на парламентарния вот. И ето, 28 януари е точно този ден.

Основните политически сили в страната вече заявиха своята готовност да се съобразят с изискванията на договореностите. За управляващите СДСМ и премиера Ковачевски това беше условие, което те не поставиха под съмнение. Нещо повече, самият премиер Ковачевски заяви, че няма да чака крайната дата 28 януари, а още преди това, някъде веднага след 20, ще подаде оставка и ще отстъпи мястото си на Талат Джафери, сегашният председател на парламента, излъчен от коалиционния партньор Демократичен съюз за интеграция. Да, кандидатурата на Джафери бе оспорвана от опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ, но в крайна сметка всичко ще се реши в парламента, където управляващите имат мнозинство и спокойно могат да прокарат кандидатурата на Джафери.

ВМРО-ДПМНЕ имаше сериозни възражения и по самата институция „техническо правителство“, дори се закани, че няма да излъчи предвидените в договореностите двама министри и тримата заместник-министри за участие в него. Става дума за шефовете на МВР и на социалното министерство, и трима заместници в други три ведомства, без чийто подпис няма да може да мине нито едно решение в стоте дни до изборния ден. Задължителното участие на въпросните двама министри и тримата заместник-министри от опозицията бе заложено в конструкцията на техническото правителство с две основни цели: от една страна, опозицията да има своите представители в ключови за изборната процедура ведомства и с това да носи определена отговорност, и от друга - да се намали нейната критичност при загуба, че само управляващите са винови за евентуални нередности в процеса. В крайна сметка, ако се вярва на последните изявления на лидера на партията Християн Мицковски, все пак ВМРО-ДПМНЕ ще даде своите кандидати за министри във временния кабинет, но после, след вота, когато се надява да победи, ще преразгледа изобщо съдбата на техническите правителства. В смисъл, че ще ги махне. Само за уточнение - за разлика от България, президентът на Северна Македония няма участие във формирането на техническия кабинет. Всичко се решава в парламента. Съставът се предлага от служебния премиер, като в случаите досега това е редовното правителство, което продължава да работи, като новите лица са въпросните двама министри и трима заместник-министри.

Премиерът Ковачевски ще сдаде поста си във властта, но ще запази лидерското място в СДСМ. Нещо повече, ще поведе изборната кампания по начин, по който, според неговите многократни изявления, ще му даде възможност след голяма победа да бъде номиниран отново за редовен премиер. За разгромна победа се готви и Мицковски, призовавайки избирателите да му осигурят 61 депутати, тоест обикновено мнозинство. Преди години и неговият предшественик начело на партията Никола Груевски искаше същото, за да не се налага да търси коалиционен партньор между партиите на албанците и да зависи от тях.

Намеците за общо участие в изборите на управляващите СДСМ и ДСИ на Ахмети са нереални на фона на досегашната практика. При тази нова конюнктура в албанския политически блок с нови субекти, които се заканват да сложат край на двадесетгодишния монопол на ДСИ, Али Ахмети просто е задължен да излезе самостоятелно на терена и да спечели вътерешноалбанската битка. С колко и как, ще видим на 8 май.

Сега обаче на ред е ротацията.

Костадин Филипов

trud.bg