Ловният сезон е открит

Взимайте електронната пушка и хуквайте към електронните дебри. Там, сврени по ъглите, ще намерите разни инакомислещи, нещастни гадини, които рушат стройната либералглобалистка екосистема. Как вредят? Ами със самото си съществуване, разбира се. Защото живеем в динамично време, в което дори да съществуваш по неправилен начин е наказуемо. Ако питате кой начин е правилен, слушайте и помнете. Всеки начин, който не противоречи и не се съмнява в действията на либералната върхушка, е правилен. Може да е тъп, но е правилен. Може да е несправедлив, но е правилен. За по-несхватливите ще дам пример. Върхушката казва, че има 86 пола – вие вярвате, че има 86 пола. Върхушката се нуждае да дръпнеш още един кредит, че старият почти си го погасил, и ти летиш като дрон камикадзе към най-близкия банков клон. Върхушката казва, че дишането е вредно – ти тутакси преставаш да дишаш. Върхушката ти казва, че е време да скопиш детето си! Какво чакаш? Но да се върнем на ловния сезон.

Трол фермите работят с пълна сила. Те много добре знаят чии са и какво правят, но са от правилната страна. Затова са добри. Нещо като необходима отрова. Фактчекарите като електропомияри обикалят из чуждите страници да търсят какво не обслужва тяхната адженда. Точто така. Ловния сезон е открит. Тези, горните са въоръжени и имат право да стрелят. Останалите – да се крият. 

Сега става лично. Днес! Сега! Тук, в свободна Европа. В независима България (знаете ли, че имаме такъв национален празник?) е напълно невъзможно да се препитаваш като журналист със собствено мнение или, по-лошо – с позиция, неотговаряща на официалния дискурс. Казвам го от личен опит. Като номад. Днес никой не се интересува дали пишеш добре, дали улавяш наболелите теми. На никой не му пука дали роптаеш срещу очевидни неправди. Важното е да си правилен. Пра-ви-лен! Може да си кух като второто гърне на Голф двойка, но ако си правилен, ще можеш да шаваш и да си погасяваш бързия кредит в близко бъдеще. И до там.

Затова хората с позиция, различна от мисиркуитета, се налага да съществуват на собствени разноски. Превръщат се в хора-медии. Те работят всичко сами и са на ръба на оцеляването. Пишат си текстовете сами, публикуват си ги сами, снимат се сами, редактират си видеата сами и се публикуват сами. Ужасяващо за официалната власт е, че тези хора се ползват с доверие, по-голямо от медии със стотици души персонал. Ползват се с по-високо… несравнимо по-високо доверие от медии с многомилионни бюджети. В същото време тези хора-медии едвам успяват да съберат пари да си поддържат каналите. Да! Те са и обект на подигравки, че просят пари. Жалкари някакви… Просяци. Това е някакъв капиталистически ужас.

Днес точно за тези хора ловният сезон вече е открит. Тъй като показаха изключителна издръжливост и отказаха да умрат и да се преквалифицират в плочкаджии, те се удрят от така наречените свободни канали като неотговарящи на някакви си стандарти. Няма да изпадам в обяснения между претекст и причина. Римляните са го измислили. По-същественото е, че това се случва днес. Дрън-дрън демокрация, дрън-дрън свобода, дрън-дрън право на свободно мнение. Бе, въобще едно голямо дрън-дрън.

Чухте ли, че Дачков вече са го думнали? Изпитваме ли удоволствие? Правилно ли ни е? Ако не сте го харесвали можете да си поръчате ризото. Кой е следващият, моля?

Емил Йотовски