Много интересни размисли предизвика състава на руската делегация за преговори с Украйна в Истанбул днес. Преди всичко искам да кажа, че политиката е много дълбока вода, в която не може да се плува без подготовка. Дори в днешните времена, в които тя е дебилизирана и опростачена до крайност. Колко съм наивна понякога, да забравям да гледам дълбоко навътре и да мисля, че видимото е вярното! Съставът на руската делегация показва категорично, че Русия не отива в Истанбул с големи очаквания и за подписване на мирен договор, а само за програмно проучване и поставяне на масата на руските условия.
Първо, делегацията е съставена изцяло от втория, даже третия ешелон във властта.
Второ, тя е силно концентрирана, да не кажа, че не виждам друга тема, освен гарантиране на руското териториално право върху 4-те нови области и населението там.
Трето, присъствието на военни и то от всички ключови стратегически ведомства на руската армия, включително информационната стратегия показва, че Русия ще следи под лупа движението на укро-натовските ходове, както прави винаги и то в условия на жестока борба с кокаиновите лъжци и манипулатори, които по случая Украйна са и убийци. Политическите представители са малко и задължително искам да посоча чиновникът, който представлява СНГ, наследството на СССР, защото това е знак за бъдещето на Украйна.
Тази делегация отива, за да каже, че Русия няма да приеме отрицание на всичко до момента, въпреки ужасените реакции и предположения на редица авторитети. В делегацията липсват типичните посредници между Путин и Запада, които бяха водещите преди 3 години. Сухи, послушни чиновници с точни указания, без право да вземат решения. Това показва и нивото на доверие, което Путин има към момента за Истанбул.
Украинците няма да ги коментирам, там всички са ужасни подлоги. Американците ще са тримата водещи дипломати, Рубио, Келог и Уиткоф. С необходимата уговорка, че САЩ в момента фактически нямат скамейка в дипломацията си. Нямат, тези 3-ма души и то не от сърце, а по нужда, само с тези разполага Тръмп, всичко останало в дипломацията на САЩ е избушено, дебилизирано, умряло. Това е положението. Трябва да се види, че на Марко Рубио, глава на американската външна политика, Путин изпраща третият заместник на Лавров.
Всичко това на мен ми говори, че Русия пристъпва към тези преговори с указания за извеждане на Донбас от Украйна и въвеждането му към РФ. Което е историческия смисъл на СВО и цел номер 1, която Путин постави, защити и изпълни. Нека му се смеят, нека го демонизират, нека го отричат и унижават, той изпълнява това, което е обещал на руския народ и на Руския Национален Дух.
Анастасия Гешева
огнеборец3
1 month before
Положителните страни на тази, продължаваща повече от 3 години военна кампания, не са толкова големи, колкото ги представят кулите на Кремъл. Три години позиционна война, война без авиация и десантни операции. Пехотна война на "перемалывание", при която останаха работещи не само Центровете на украйна за вземане на решения, но и всички стратегически главни мостове, Бескидският тунел, ж.п. станциите за смяна на влаковото междурелсие, и т.д. и т.п. Ако към това се прибавят и неосвободените Харков, а особено Одеса и Николаев, липсата на връзка с Приднестровието, и в добавка - загубата на Сирия (във външно-политически и военен план), то общото военно-политическо салдо на най-високата от Кремълските кули не е особено добро. И вероятно в тази връзка, преди броени дни Вицепрезидентът на САЩ каза по смисъл следното: "Не може да претендираш за територии, до които войските ти изобщо не са достигнали...". От тук - очаквам трудни преговори, с голяма вероятност от провал.
Коментирай