ТОВА НИ ЧАКА: Ето ги разпасалите се кметове-феодали

Да се сложи лимит на кметските мандати и те да се ограничат до два, за да се сложи край на властващия в някои райони феодализъм. Тази така формулирана идея на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, вкарана в проекта за конституционни промени, за малко да разтури още през юли така трудно постигнатата сглобка на общо управление с ГЕРБ. В крайна сметка, ПП и ДБ дадоха заден, но въпросът полезни или вредни са „вечните кметове“ остана да виси във въздуха, особено в контекста на наближаващите местни избори.

„Защо да сваляме от власт хора, които имат опит и се справят добре, а и никъде в Европа няма подобно ограничение на мандатите“, твърдят поддръжниците на сегашното положение. „В България негласно се знае, че има частни общини, в които кметове, главни архитекти, местни феодали всъщност взимат решенията обикновено на общи софри. Трябва да видим по какъв начин да се пресече този режим“, огласи аргументите на ПП и ДБ настоящият техен депутат Настимир Ананиев.

Фактите сочат, че при местни избори преизбраните настоящи кметове винаги са повече от новоизбраните. В хипотезата на ограничаване със задна дата на мандатите до два, само шестима от кметовете на 27 областни центъра например ще могат да се кандидатират за нов мандат тази есен.

Затова и за ГЕРБ, които в момента държат над 100 от общините у нас, идеята за ограничението звучи направо еретично.

Нищо че през 2019 година самият Бойко Борисов заговори, че трябва освежаване на местната власт, и умуваше дали да не свие за своите кадри правото на преизбиране до два пъти.

Това обаче означаваше отличници на ГЕРБ като Йорданка Фандъкова (София) и Димитър Николов (Бургас) да хвърлят кърпата, вместо да спечелят четвъртите си мандати. И докато столичната кметица обяви, че сдава твърдо поста, Николов отново ще бъде кандидатът на Борисов. Напук на слуховете, че може да завие към президентския отбор, който ще участва със свои избраници във вота на 29 октомври.

ДПС и БСП също държат на своите управници многомандатници, някои от които са рекордьори. Виден представител на социалистите е Делчо Митев, който кара 14-и мандат като кмет на хасковското село Брягово и е неизменно председател на Националното сдружение на кметствата от 2003-та насам. Георги Чакъров управлява Полски Тръмбеш с пети мандат. С червената листа седми мандат кара и Владимир Москов в Гоце Делчев. Хасан Азис от ДПС пък управлява Кърджали вече пети мандат.

За дълго кметуване не е задължително да имаш голяма национална партия зад гърба си, достатъчно е да си осигуриш подкрепа на местни формации. Така Петър Паунов държи община Кюстендил вече четвърти пореден мандат, оглавявайки местната коалиция „Кюстендил“, която има 19 съветници в 37-членния Общински съвет. Тодор Попов също управлява Пазарджик от 2007 година насам, като първо беше издиган от инициативен комитет, а през 2019 г. като кандидат на местната коалиция „Новото време“.

„Ако кметовете са успешни и хората оценяват тяхното управление, въпросът е дали е резонно да се губи този капацитет“, питат защитниците на многомандатниците. И добавят като сериозен аргумент, че в много населени места – особено в малките, такива с предимно застаряващо население – често няма и кандидати за поста.

Затова партията на вечните кметове ще продължава да се увеличава, въпреки риска от добре отработени схеми за корупционни практики и зависимости при обществените поръчки.

„Да се чуди човек кое е по-добре – да те управлява оправен тарикат, който ще вземе своя пай, но ще свърши нещо полезно и за общината, или пък честен некадърник, който изобщо не е в час“, гласи един от коментарите по казуса в социалните мрежи.

Източник: narod.bg