ТУЛУПИ И СЪНАРОДНИЦИ

Няма как да не направя сравнение между отношението на държавните мъже към българите.

Само преди няколко седмици премиеринът ни наричаше в ефир тулупи, нещастници, маргинали, и не се интересува как живеят хората. Той говори единствено и изключително само за себе си, като думата "аз" се чува по сто път във всяко негово изявление /Фройд доста неща би казал по въпроса, но неговите колеги сега мълчат/. Борисов никога не пита за проблемите на хората, не се интересува как се справят, от какво имат нужда. Всъщност за него народът е обслужващ властта.

А от другата страна е Президентът Радев. Който през цялото време на мандата си защитава народа и активно се интересува от него. Виждала съм Президента при честване на събития, като незабравим спомен у мен остави посещението му на Шести септември в Пловдив миналата година. Съвсем непосредствено след приключване на тържеството, когато управляващите се изнизаха отзад като мокра връв, Президентът сам тръгна към хората, които се бяха се наредили покрай парапетите и искаха да говорят с него. Без охрана в началото, като хората от НСО след това притичаха към него, но стояха на разстояние, за да не пречат. Генерал Радев не само се здрависваше с всички, но и говореше с тях, питаше ги, някои му разказваха историите си, проблемите си, но най-вече го поздравяваха. И това продължи повече от двадесет минути. Нито веднъж не каза думата "аз", а само "хората", "вие", "народа". И няма да забравя едно момченце, което се снима с него, което беше толкова развълнувано и след това каза на баща си: "И аз искам да стана такъв президент!".

Отношението към хората е най-важно. Защото властта не се упражнява заради самата власт и облагите. А заради хората. За да им служат управляващите. И властта е от името на народа и в полза на народа. Или така би трябвало....

Елена Гунчева